Васил Урумов

ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Невероятно! Стигнали до Рожен,
шофьорът удря изведнъж спирачките
и заповядва някой да запее,
защото май бензинът е привършил
и ето - автобусът не върви…
Запява женски глас. След него - мъжки.
Запяват всички - от деца до старци,
и автобусът плавно полетява
в родопското небе - добро и чисто -
прегърнало открай докрай света.

БАЛЕТ

Часът за премиера е настъпил
и снегорините почистват сцената.
Очите на прожекторите галят
завесата от бяло кадифе.
С осанката на примабалерина
елхата чака музика за танц.

СЪСТЕЗАНИЕ

Дъхът на запалянковците спира -
скиорите поставят очилата си.
Започва първият алпийски скок:
- Старт!
Една игрива катеричка тупва
като шишарка върху пистата.
Овациите вдигат снежен прах
и тя поруменява от вълнение.

РАЗСЪМВАНЕ

Бориките на пръсти се измъкват
от пяната на млечната мъгла.
Навличат везаните си сукмани
и боси се протягат към небето.
Ще изсуши ли слънцето косите им?…
А то, нали е стар ерген, се бави:
опипва с поглед дръзките им форми,
подхвърля им двусмислени закачки
и спуска златна люлка от лъчи
за най-нетърпеливата от тях.

Калинките в тревата се спотайват.

ПОСВЕЩЕНИЕ

На проф. Атанас Михайлов

По сипея се вият коренища
на стар отсечен бор, и в тях пулсират
неизтощими капки черна кръв.
С набъбнали от възли сухожилия,
с напукана от ветровете кожа
и пори, още влажни от дъжда,
те благославят слънчевия смях
на борчетата в синьото гнездо,
надвесено над пропастта.