ЗА КАКВО ПЕЕМ, ЗА КАКВО ПЛАЧЕМ
Стиховорения за най-малките
ЗА КАКВО ПЕЕМ,
ЗА КАКВО ПЛАЧЕМ
Пеем, че от мама
по-добричка няма.
Пеем за игри
в сенчести гори.
Пеем за врабчета
с весели гласчета…
Плачем, че я няма
още в къщи мама.
Щом се свечери,
плачем за игри.
Плачем за врабчета
с босички крачета…
————————–
КРАКОБОЛ
Дървеният детски стол
заболя от кракобол.
Леко сядаше момчето,
но му повреди крачето.
Столът легна по корем,
татко мазна го с мехлем.
И момчето се забърза -
с бинт крачето му превърза.
————————–
ДЕТСКО ГЛАВОБОЛИЕ
Къща с тухли построих,
пръстчето си нараних.
Ще зарасне ли до утре
за урока по компютри?
————————–
ДЪРВЕНО КОНЧЕ
Конче дървено си имам.
По-добър приятел нямам.
Цяла зима на килима
с него си играхме двама.
Та какво,
че то е от дърво?
И нали съм му приятел -
ту го яздя, ту го водя.
С него - нека дойде лято -
цял квартала ще обходя.
————————–
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Има ли момиче
онзи чичко, дето
сгазил е на пътя
котенцето клето?
Ако ти направиш
като онзи чичко,
няма да си имаш
вече дъщеричка!
————————–
ТОЧКА
„Казват ми,
че съм потребна,
а се смеят,
че съм дребна.
Щом съм важна,
спор да няма -
трябва да съм
по-голяма.”
Малка точка
се надула -
заприличала
на нула.
————————–
СКУКА
С мойта нова кукла -
мила, пременена,
аз постъпвам строго -
както мама с мене.
Ала чудна кукла -
не шуми, не пее,
цели дни не мръдва -
скучно ми е с нея.
Нека да направи
даже лудория.
Нищо че съм строга,
няма да я бия.
Ясно ми е вече -
ако не играя
и бели не правя,
мама ще скучае.
—————————
СЪН
Сън сънувах:
зайченце-юначе
като лъв
през преспите прескача.
Гони вълк -
огромен, но страхлив.
„Чакай, вълчо,
ще те хвана жив!”
Още малко…
Два-три скока.
Дръж!
Ала се събудих
изведнъж…
Ех, за зайчето
ми стана жал.
Още мъничко
да бях поспал.
————————–
ДУМИЧКАТА МАМА
Думичките
нямат брой и чет
и начало
думичките нямат,
но от всички думи
най-напред
аз написах
думичката „мама”.
Аз рисувах бавно
с чер молив
буквите
неравни и големи.
Тоя ден
бе толкова щастлив -
мама се усмихваше
до мене.
После свикнах
с бързаща ръка
да изписвам
всички букви равно,
но с големи букви
и сега
думичката „мама”
пиша бавно.
————————–
ПОТОЧЕ
Раз -
прескокна батко
малкото поточе.
Два -
след него кака
също го прескочи.
Три -
и аз затичах,
но пред него спрях.
То било широко -
ох, че ме е страх.
Отдалече мислех,
че е много тясно.
На брега приседнах -
чакам да порасна.
————————–
МОРЯК
Днес в олющената кофа
стана страшна катастрофа.
На дълбокото й дъно
кораб от картон потъна.
Но морякът не оставя
своя кораб във беда.
И какво като ръкава
целият е вир-вода!
————————–
МОЗАЙКА
Моята любима майка
днес ми подари мозайка.
Хубава е, но не зная
как със нея играя.
Питам баба да ми каже -
тя не ме и чува даже.
Дядо ми игра такава
също май че не познава.
Татко нещо пак чертае -
да му преча не желая.
А пък малкото ми братче
спи във своето креватче.
То е още пеленаче -
питам ли го, ще заплаче.
Пак при тебе идвам, мамо.
Ти ще ми помогнеш само.
————————–
ЧЕРЕН СВЯТ,
ШАРЕН СВЯТ
Бебе плаче, риба плува,
пъшка стар локомотив.
Всичко мога да рисувам
с моя малък чер молив.
Но каквото и да сторя,
винаги са в черен цвят
звяр, машина или хора -
как да ме не хване яд!
Петльо герест и наперен
до опашката е черен.
Шаро - кучето ми верно,
също е с езиче черно.
И голямата цистерна
цялата е черна-черна.
Челно е дори небето.
Черен лебед, черно цвете,
черно слънце, черен лъв…
Но светът не е такъв -
черен, тъмен, начумерен.
И добре че татко вчера
купи ми боички цветни.
Всичко като че ли светна:
жълто, розово, зелено,
бяло, синьо и червено…
Гледайте,
светът е светъл, хубав, шарен!
Татко, татко,
много съм ти благодарен!
