МОЯТ ЖИВОТОПИС

Добри Христов

Родил съм се в 1875 лято 14 декемврий във Варна от съвършено бедни родители, при обстановка никому завидна. Музикални дарби, ако намирате, че имам, съм ги наследил от майка си, която винаги ме е приспивала с хубави песни.

Баща ми никога не съм слушал да пее, но всяка вечер подир ядение аз, 6-7 годишен, длъжен бях да изпявам по негова заповед всички песни, които знаях, от „Шуми Марица” до „Огън пламна в Балкана”.

Основно училище и гимназия свърших в родния си град. Беднотията личеше по лицето и дрехите ми. Най-голямата ми радост през ученическия ми живот бе, когато (като ученик от 1 клас) по нова година спечелих от сурвакване 2 лева и си купих една малка флейта. До 3 клас тя ми бе неразделен другар. По-късно получих подарък една цигулка, а едвам 20-годишен можах да се снабдя и с пиано.

Първата ми хорова композиция бе „Разбойнишки хор” - писан за пиесата на Шилера - играна някога от нас, учениците във Варна.

По-късно, като основен учител, написах първа сбирка детски песни, китка „Лиляна мома” и „Жеравненка”, марш на „Варненски юнак” и една мазурка, за която покойната Княгиня Мария-Луиза ми подари разкошна иглянка за вратовръзка.

През 1896 г. се явих в София на конкурсен изпит за стипендия. Аз исках да следвам по композиция. Стипендиите се получиха от две госпожици. Върнах се дома, но не отчаян. Работата ми в родния град бе оценена от родолюбиви граждани, които ми издействуваха общинска стипендия.

В Прага свърших с успех композиционния отдел на консерваторията, като се удостоих да бъда приет в класа на покойния вече славен компонист Ан. Дворжак. След това какво съм написал, вярвам се знае.

Сам своята композиторска дейност не ценя много. Или у нас липсват добри условия за работа, или пък не са достатъчно знанията, които притежавам.

Най се чувствувам доволен, като работя върху нашите народни песни, които в ритмично отношение изследвах, а сега продължавам да изучвам и тоновата им основа. Бих бил щастлив, ако бих могъл да се занимавам изключително с тия наши драгоценности - народните песни, а не с до, ре, ми в гимназията.

Съм на мнение, че нашата художествена музика, както и всички други изкуства (художество, архитектоника и пр.), ако не градим върху духът и същността на родното изкуство, няма да имат никога цена.

Забележка: От 22 годишна служба на отечеството, наградата ми е, че получавам сега 290 лева месечна заплата при завършена гимназия с матура и консерватория. Но нека България да остане Велика. Бъдащето е наше.

Родната песен и родните обичаи с векове са ни крепили и ободрявали в най-тежки дни на изпитание. Нека ги ценим и обичаме повече от чуждите: тъй ще се обособим в своята народностна култура и ще израснем пред външния свят.

1917 г. януарий