Михаил Маджаров
Михаил Иванов Маджаров, български публицист, общественик, дипломат, е роден на 12 януари (31 януари - стар стил) 1854 г. в град Копривщица. Племенник на Георги Бенковски. Получава началното си третокласно образование в родния си град. На 15 г. посещава с родителите си Ерусалим и започва абаджилък и търговия в Цариград и Египет. Завършва Пловдивското (главно) българско училище и американската гимназия - Роберт колеж в Цариград (1877 г.). Още като ученик сътрудничи на цариградски и букурещки вестници. Като млад посещава Цариград, Македония, Мала Азия, Северна Африка и почти всички беломорски острови. След Освобождението е учител в Пазарджик - участва във всички народни движения против разделението на България в Берлин, както и в известните гимнастически дружества. Премества се в Пловдив. Сътрудник и редактор на в. „Марица” до спирането му през 1885 г. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Един от водачите на Съединистката партия. Редовен член на БКД (1884). Главен контрольор на финансите (1883); директор на финансите (министър на финансите) в Източна Румелия (1885). Участва в списването на в. „Съединение”, а после заедно със Стефан С. Бобчев основава в Пловдив в. „Новини”, който излиза до есента на 1886 г. Член на временното правителство, което замества детронирания княз Александър Батенберг. След преврата на 9 август 1886 г. е арестуван, прекарва един месец в предварителен затвор, а след освобождаването си емигрира в Цариград, където прекарва близо две години. Там осъществява първия превод на български на романа на Толстой „Война и мир” (1927). След завръщането си в България, след шестмесечна подготовка се явява на изпит за право на адвокатство пред Пловдивския апелативен съд. Отдава се на свободна адвокатска практика. Заедно със С. С. Бобчев е издава месечното списание „Юридически преглед” от 1893 г. , а от 1894 г. създава списание „Българска Сбирка” и участва в редактирането на двете списания до края на 1894 г. Народен представител (1880-1911; 1919-1931), подпредседател на V ВНС в Търново (1911) и XV ОНС (1911-1912), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1894-1899), пълномощен министър в Лондон (1913-1914, подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г.) и Петербург (1914-1915), министър на войната (1919), министър на външните работи и вероизповеданията (1919-1920). Активист на Народната партия. Патриот и русофил. Главен редактор на партийния орган на Народната партия - в. „Мир” (1899-1912). По негова инициатива е създадено Дружеството на българските публицисти (1902). Член на Славянския институт в Прага. Съчинения: „Защо ме съдят” (1923), „Източна Румелия” (1925), „На Божи гроб преди 60 години и днес” (1929), „Последните години от живота на Константин Стоилов. Изследване” (1930; 1993), „Дипломатическата подготовка на нашите войни” (1932), „От самовластие към свобода и законност” (1936), „Спомени около епохата 1854-1878″ (т. I, 1942 г.), „Спомени. 1854-1889″ (1968), „Спомени” (2004). Тежко ранен по време на англо-американските бомбардировки на София, умира на 23 януари 1944 г.
Публикации:
Публицистика:
