В ТРЕТА КЛАСА
превод: Георги Ангелов
В ТРЕТА КЛАСА
Във вагон трета класа
войник отваря с щик
консервната кутия на времето.
Стругар отстранява двуцветна стружка от ябълка.
А някъде върху покрива
на парния локомотив
се е затаила луната без билет.
Берлински бирарии.
Бира с цвят на светнали очи.
Зеленият пазар на площад Лутер.
Статистиката пресмята всяка троха хляб,
изядена от врабците.
Снегопад – първопричастие за земята;
„Ето я зимата!” – радостно казват мъже и жени.
Кьолнският събор –
гора от сталагмити,
гранитни струи на фонтан, врязали се в лазура,
въздушен замък от скреж,
окаменял акорд.
По пътя от Кьолн за Париж
в прозореца се хвърлят млади ниви.
Вятърът дърпа златните къдрици на полето,
позабравило за войната:
даже скелетите на младенците, зарити в този чернозем,
сега навършват дванайсет години.
Белгия. Гаровите часовници показват времето
с точност до столетие.
Сини войничета и сини фасади.
Зад тази стена е Брюксел.
В селска каруца два метра зеленчукова градина
отива на пазар.
Улиците на Париж ти се струват познати от детство,
макар че ги виждаш за първи път.
Триумфалната арка
е вече на четири крака под тежестта на историята.
Птиците на събора Нотр Дам
са като крилати барелефи.
Рулетката на кръглия площад Съгласие(1) –
там поставих на белия лунен кръг своята надежда.
Веднъж, излизайки в неделно утро от Лувър,
забелязах, че ледът е вода, станала статуя.
Беззвучните весла на рибарските баркаси.
Молюските имат вкус на слънце.
Баските селища под баретата на мъглата.
Испанските фенери
вадят шпаги на тъмнината.
Всичко това е само маска, условни етапи.
Светът е един,
независимо от разноликите си форми.
Същата самота, вледеняваща костите,
и същата пролетарска закалка
на котлоните,
върху които кестените
пушат.
(1) Площад Конкорд – площад на Съгласието
