Хорхе Каррера Андраде

превод: Георги Ангелов

ЛЯСТОВИЦИ

Мога да говоря утре.
Днес посрещам лястовиците.
В перата си, мокри от първия дъжд,
те носят новини от небесните си гнезда.
Светлината отлита в търсене и се скрива.
Прозорците напрегнато прелистват страници,
бързо гаснат в блуждаещо мърморене.
Моето съзнание беше вчера плодороден край.
Сега е скалиста пустош.
Покорявам се на безмълвието,
защото разбирам вика на птиците,
жестокия вик на страха,
когато светлината потъва
в първия дъжд.