Поетът Никола Инджов пред в. „Застраховател-прес”

- Г-н Инджов, в началото сме на новата 2017 г. Естествено е да ви попитам с какви предчувствия на поет и гражданин я очаквате?

-  Дали знаете, че първата си книга, издадена още през далечната 1959 година, бях озаглавил „Предчувствие”? Което бе всъщност някакво смътно прозрение за всичко, което  преживях досега. За свършеното, но и за недовършеното. Днес знам, че имам недописани страници, надявам се да ги допиша. И като че ли настъпва времето на моята самота. Сам с недописаното…

- Ще се промени ли нещо в България?

-  В промяната обществото като че ли свикна да влага единствено политически смисъл, а на мене не ми е толкова важно кой кого ще смени във властта, в парламента, в партиите. По-важно е, че въпреки догмите на идеологията и политиката, настъпва смяна на поколенията. Естествен процес, не ми се случва за пръв път. Сега обаче моето поколение очаквано излиза от активното обществено пространство. Иде ред на друг човешки прилив да поеме съдбата на нацията. И какво следва? Да започнем от наложителната смяна на характеристиките на личността. Трябват съвременни критерии за оценка на добродетели и способности. Но колко нови? Нима не сме имали в многовековната си народна история морални и нравствени схващания за човека? Никога не забравям как един възрожденец характеризира друг възрожденец - учител, за когото мемоаристът пише, че е възпитал хора, „които днес заемат високи постове във войската, администрацията, съдебното, финансовото и пр. ведомства и служат на България; мнозина от тях са литератори, финансисти, учители, войници”. Същностният израз тук е, че служат на България. Нищо повече, но и нищо по-малко!

- Докога у нас ще се спекулира все още с призраците на социализма, а не с реалностите на миналото?

- Виждам спекулацията в необичайно активираната политическа среда. Но за съжаление, метастазите на това злокачествено явление се разрастват и на писателското поприще. Напосоки подбирам няколко анотации за наградени книги, написани черно на бяло от съответното жури:

- „Въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което като наследство от комунистическата диктатура властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт”.

- „Мистифицира, доизмисля събития и случки; представя личностите през нетипичното за тях, негероичното”.

- „Една емоционална история за тъмните години след 9 септември 1944 г. Главната героиня е ексцентрична булимичка и клептоманка, която гледа с циничния поглед на постмодерна личност на всичко, което я заобикаля - университета, приятелите, любовниците, зимата, небезобидните студентски купони. Единственото, което наистина я вълнува, е нейната нежна синеока безполова муза”.

- „Изследва зловещата радиация на комунизма в душите на хората. Той е инспириран от близката история.”

- „Това не е книга, а тоалет на момичешката душа”. „Съпруг в Коми” е резолюцията, с която авторът на книгата е изключен от университета и екстрадиран поетапно от столицата. Защото на лятна студентска бригада по социалистическо време го сварват в кревата на младата му хазяйка, която предната вечер го отвела там, хванала го за мъжката му гордост и го приканила: „Ръгай, студенте, ни бой съ - мъжот ми й чак у Коми!” Книгата обаче не е… класически роман. Фактически е едно голямо предизвикателство.”

- “Забелязват се несъмнени имитации и заемки от бестселърите в жанра като книгите на Дж. Х. Чейс, Сан Антонио, Р. Чандлър и витиеватите словесни шедьоври на С. Кинг.”

Имаше насилено телевизионно оживление около тези книги, мина - не мина време и изчезнаха тихомълком имена на автори и заглавия на бестселъри.  Недвусмислена културологична ситуация, която показва, че стойностните български книги са други и ги пишат други писатели…

- Айнщайн съветва да не пренасяме омразата от миналото на идните поколения. Как вие оценявате тази мисъл? Актуална ли е и днес?

- Въпросът е какво можем да пренесем към идните поколения. Мисля, че това са преди всичко  идеалите на българското възраждане. Те са непроменливи  величини въпреки политическите  посегателства към заветите на велики българи, въпреки пропагандните опити за преиначаване на исторически завещания. Нашето търпение тук е осъдително. Примиряваме се с християнската догма, според която Светият синод на българската църква не признава за светец истинският свят народен човек Васил Левски. Както и с бръщолевенията на един пишманполитик, че идеалите на Апостола на българската свобода били напътствия за влизане в Европейския съюз и НАТО…

- Вие сте радетел на изящното слово. Как бихме се справили с пошлостта в литературата, дори куриозно и награждавана в наше време?

- Обществото целенасочено е тикано към възприемането на българската книга като стока. Оттук най-високия в света данък добавена стойност - 22 %, непосилни за издателите монополни отстъпки при разпространителите и т.н. Поради което наградите понякога са  свидетелство за рекламни и търговски намерения, а понякога - и за неудовлетворени литературни амбиции. Например преди време една издателска къща,  изправена на пръсти раздаваше  “Големите Ботевски литературни награди”. С какво бяха  големи, при положение, че имаше Национална Ботевска награда? …В  градец с престижна заради патрона си национално литературно отличие, сякаш нарочно удостояват автори, които нямат нищо общо с неговите идейно-естетически позиции, и които отгоре на всичко са се  отнасяли снизходително към неговата извисена с граждански мотиви поезия… Ни в клин, ни в ръкав, една община, унижавана с феодалните  властнически хватки на своя кмет, отреди на голям български поет награда за цялостно творчество. Поетът бе толкова отдалечен от първоначалния замисъл на тази награда - да се присъжда на хора, родени в региона - че с изявено презрение не намери за нужно лично да си я получи от ръцете на въпросния кмет…

Такава дистанция между чиновници разпоредители и творци често се появява в литературното пространство. И в края на краищата се питаш - кои сте вие, дето награждавате когото си наумите заради вашата собствена корист? Ами вие сте много малки, за да окачвате медалчетата си толкова високо!

Не знам дали наградите са много или малко, но съм изпълнен със съмнения относно някои от тях поради простата причина, че в журито участват  предимно телевизионни журналисти, изпълнители на проекти с  подозрително финансиране. Някаква куклена актриса, прописала подражателно, участваше  в жури за роман на годината, та и в жури за публична оценка на ръкописи. Това е направо обидно за обществото. Една еврокомисарка -  и тя действаше там като литературен критик… Но така е, щом книгата е превърната в стока.

- Подмяната на стойностите не е ли плашеща? Необходим ли е някакъв идеализъм за младите?

- Училището, училището… То е  все още несъкрушимият храм, където започва животът на българина! Да приемем като свой личен девиз девиза на великия Софроний Врачански - „Родно училище, помогни ми да те възвися!”

- Как успявате да запазите духа си на поет и честен гражданин?

- Имам сигурни опори в семейния и приятелския ми кръг, литературата ме е възпитала да бъда следовник на  чисти и светли герои.

- Чувствате ли се застрахован в творчеството си?

- Ако убежденията ми са нещо като застрахователна полица - да!

- Вие самият застрахован ли сте?

- Не и не знам защо.