Любомир Владикин, български юрист и писател, е роден на 03.09.1891 г. село Голямо Белово, Пазарджишко, в семейството на Мария Морфова - сестра на известната оперна певица, и Никола Йонков Владикин - публицист, общественик, историк (16 април 1862 - София, 1918). Завършва класическа гимназия в София (1910) и правни и държавни науки в Софийския университет (1915). Участва в Първата световна война на Южния фронт. Специализира в Австрия и Чехия. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924). Финансов експерт в Българската народна банка (1924-1928). Професор по право в Софийския университет (1932), декан на Юридическия факултет в Софийския университет (1933-1934). Хоноруван професор в Свободния университет (от 1934). Сътрудничи на сп. „Нация и политика”, сп. „Български турист” и др. Автор на стихове, литературни студии, публицистични статии, книги за конституциите на България, балканските страни и Австрия, книгите „Царевград Търнов” (1928), „Между Царевец и Трапезица” (1931), „Френската критика за Николай Дончев. Принос към проникването на българската книжнина в Европа” (1940), „Шилер и Гьоте във Ваймар”, „Теодор Кьорнер и Христо Ботев”, „Политическо развитие на България” - на немски език и мн. др. Почетен доктор на Френската академия, председател на Италиано-българската културна взаимност. Осъден от Народния съд на смърт задочно. Член на Съюза на българските писатели (1920) и негов секретар от 1925 г., член на Съюза на българските журналисти - изключен и от двата съюза. Безпартиен. Умира от рак на 22.05.1948 г. в град Розенхайм, близо до Мюнхен, Германия.

Публикации:

Кореспонденция:

ПИСМО ОТ ЛЮБОМИР ВЛАДИКИН ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ/ брой 92 февруари 2017

Критика за Любомир Владикин:

„ЦАРЕВГРАД ТЪРНОВ” ОТ Л. ВЛАДИКИН/ автор: Д. Б. Митов/ брой 92 февруари 2017