СЛЕД ДЪЖДА

Христо Радевски

СЛЕД ДЪЖДА

Дъждът в порой сълзи изплака
набраната от зной тъга.
Как свеж, как злачен е шумен,
как чист е въздухът сега!

Далечината - шир метежна -
в упойна ведрина расте.
Небето е такова нежно -
като изкъпано дете.

И в тебе бликат пресни сили,
и в твоята душа звъни:
дъждът и там сега отмил е
праха от миналите дни.

1944


В ГОРАТА ЗАШУМЯ ДЪЖДЪТ И ТИ…

В гората зашумя дъждът и ти
под моето палто се приюти,
разнежена и като птица плаха.
По листите безспир барабаняха
юмручетата ситни на дъжда.
Тъмнееше - настъпваше нощта
и мокър вятър сплиташе клонака.
Но беше топло, беше светло в мрака
под мойта дреха, дето ни събра
дъждовната и сляпата игра
и в моите прегръдки те запрати…

О, благороден дъжд, благодаря ти!

1959


***
Снежна мрежа.
В сняг е цяла
глъхналата равнина.
Аз обичам тая бяла,
тая зимна тишина.

В нейното таинство свято,
дето дреме пролетта,
се синеят небесата
и са жлътнали жита.

1961


***
Гледам тия зелени
дървеса и залени
от просторите в смях.
Колко песни стаени,
неизпети са в тях!

1962


***
Бий морето в своя вечен порив -
да разкъса обръчния бряг.
И тръпчивия и шумен орех
люшка топлия си бял клонак.

И авлигата копней в листата,
и упойния й глас звъни.
Сякаш иска гаснещото лято
с песента си да възпламени.

1962


ПЛАДНЕ В ПЛАНИНАТА

Планината. Юлско пладне
пелена простря.
Диша с ноздрите си жадни
мощната гора.

Лек ветрец ще поразклати
знойния покой.
На клонаците листата
е въздишка той.

Нейде птичи глас ще звънне,
на пчела звъна,
и отново ще потъне
всичко в тишина.

Не смущава хорска врява
тоз покой дълбок.
С музика го напоява
шумният поток.

1962


***
Любима моя, иде пролетта,
и весела, и величава.
За мен отдавна тържествува тя -
откакто те познавам.

И нека като нея да цъфти
сърцето, от любов съгрято.
И с нейния цъфтеж да влезеш ти
в красивото си лято.

И ако есен в твоите дела
е все пак предопределена,
тя - както Шекспир казва - е била,
преди да си родена.

1964


***
… И някой ден нас няма да ни има.
Най-първо аз, а подир мене - ти.
Животът в своята неуморима
игра ще продължава да цъфти.

Ще откипи навеки нашта кратка
вълшебна пролет. Само моя глас
лиричен - ако стигне дотогаз -
ще бъде там едничката догадка
за туй, което беше между нас.

1964