ЛУНАТА ШЕПНЕ

Махса Нураи

превод: Лидия Лечева

Когато луната е шепот,
скрит от слънчевите лъчи,
сладкият цвят на любовта остава свеж
като есенен лист, който кима на някого.

С шушукането на пирена,
с шушукането на листата,
с прошумоляването на писмото,
което момичето - изчервено - чака.

Когато луната е цяла блясък,
а звездите дори още по-ясни,
нощните шепоти са порой,
нежност с наслада без утро…

С докосването на замайваща страст,
с докосването на огнена стихия,
с докосването на сребърния прах,
който се носи изящно във въздуха.

Когато луната вилнее на воля
в залеза на небесата,
сърцата на любовниците стават дръзки,
и търсят леговището на своето бъдеще.

С песента на чудесните скорци,
с песента на сладкогласните чучулиги,
с песента на щастливите близки
се възпламеняват тези звездни искри.

Когато луната дава път на утрото,
всички златни оттенъци са блаженство.
Щастливите лица са променени -
с еластични усмивки и залепнала целувка.

С честни желания за каквото идва,
с честни желания за любов,
с честни желания за гукането
на гълъбите, които танцуват над нас.