ДИМИТЪР ХР. БРЪЗИЦОВ

Стоян Коледаров

До Васил Ю. Върбева следва да се наредят и големите наши преводачи Дим. Бръзицов, Иван П. Иванов и Димитър Хаджииванов. И четворицата си приличат по трудолюбие, плодовитост и ползовита преводашка служба. А тая им служба надминава 40 години у всекиго.

Те са дарили нашата преводна литература с изящни творби, преведени майсторски, и то още в първите години на зараждащата се у нас литература.

Д. Бръзицов е роден през 1859 г. „в слънчевия Дойран, където пролетта прави първа почивка, когато предприема пътешествието си из Балканския полуостров”. Той почина през 1931 г., на 72-годишна възраст, с перо в ръка, като сътрудник на в. „Мир”.

Своята художествена дейност Д. Бръзицов започна в Пловдив около 1880 г. и я прекрати за известно време, тъй като цели 25 години редактираше в Цариград тамошния български в. „Вести”, който сееше просвета всред българското население в Македония и му отваряше очите за самостоен живот.

През това време Бръзицов използваше за своята политико-публицистическа дейност познанията си на многото чужди езици. Той познаваше основно следните езици: френски, немски, английски, гръцки, латински, италиански, турски, освен славянските: руски, полски, чешки, сръбски и хърватски, от които свободно превеждаше.

Някои от тия езици той е изучил на лунна светлина в Одринската католическа гимназия, тъй като не се предвиждали в учебната програма, а за лампи за извънредни нощни занятия на учениците също не се предвиждало нищо…

Да изброя всички преводи на Бръзицова е невъзможно, но ще посоча тук само една малка част от тях, които можах да намеря и да си припомня: „Дядо Горио”, роман от О. де Балзак, „Камо Грядеши”, роман от Х. Сенкевич, „Повест без име”, роман от Крашевски, „Скитникът Евреин”, роман от Евг. Сю, „Телемах” от Фенелон, „Животът на европейските народи” от Водовозова (цяла редица), „Обсадата ан Виена” от Ян Собйески, „Манон Леско”, роман от Абат Прево, „Куцият дявол”, фантастичен роман от Льо Саж, „История на един брак” от Ав. Стриндберг, „България и нейните приятели и неприятели от гледището на закона за израждането” от В. А. Мошков,

„Мими Пенсон” от Алфред дьо Мюсе, „Двете любовници” от същия и пр. и пр. Освен тия по-значителни преводи, Бръзицов преведе и многобройни разкази и статии - с и без подпис - печатани в разни вестници и списания, и неподдаващи се на систематизиране. Той беше еднакво ценен и като човек, и като общественик, и като преводач.

За него се казаха и приживе, и след смъртта му много добри думи; достатъчно е да преведем следващите по-долу две мнения на видни българи, за да се види с каква почит и с каква мярка е била мерена скромната личност на тоя тъй много заслужил книжовник.

Още в 1896 г. в своята голяма книга „Княжество България”, т. ІІ, Георги Димитров пише за Бръзицова следните редове: „Ако бяха всички българи като Димитър Хр. Бръзицов, не би имало нужда нито от полиция, нито от съдилища…”

А главният редактор на в. „Мир”, секретар на Академията на науките, всеобщо познатият Ив. Пеев-Плачков пише след смъртта на Бръзицова: „Животът на Димитър Бръзицов заслужава да бъде изучен обстойно, за да служи като пример на честност, трудолюбие и скромност…”

За Бръзицова като преводач важи следното мнение, излязло в печата след неговия превод на „Приключенията на Телемаха” от Фенелон: „Появяването на тая прекрасна книга дължим на стария труженик на нашето литературно поле, Димитър Хр. Бръзицов, когото след толкова продължително отсъствие от Цариград като редактор на в. „Вести” можем отново да приветстваме като преводач…

Някога той ни даде в превод очерките на Водовозова за балканските народи, няколко повести от Крашевски, „Скитникът евреин” на Евгений Сю и много други.

Сега се повръща отново с такъв отличен избор - и с не по-малко отличен превод, който прави чест на неговото трудолюбие, познаване на езици и добросъвестност. Отличителен белег на тоя превод е неговата простота, ясност, липса на заплетени и измъчени пасажи - като че ли книгата не е преводна, а изглежда да е написана направо на български.”

Пак във връзка с „Телемах” нейде се бе появил отзив, че преводът му може да служи като речник на ония, които изучават френски език.

Като се има предвид колко скъперническа е нашата критика по отношение на преводачите, тия и много други подобни мнения за преводите на Бръзицова, изказани писмено във вестници и списания, показват до каква степен е бил ценен и харесван той като преводач.

——————————

в. „Литературен час”, 17.04.1935 г.