Александра Ивойлова

Из “Последната роза” (изд.”Фараго”, 2016)

ОТРАЖЕНИЯ

Отворен прозорец. Върху стъклото виждам тъмните корони на дърветата. Вятър полюшва отразените облаци, през които се стрелкат птици и се губят вън от рамката. От прозореца долитат гласове. Отеква смях на момиче, чертае разстояния през тишината…
Що за свят! Свят на идеи и миражи. Свят на далечност. Що за свят! Тъй труден ли е простият жест - да прекрача тънката граница между тук и оттатък?

Само да завържа
сандалите - в лятото
да нагазя

Тъй труден ли е простият жест - да се изгубя вън от рамката на отраженията - там, където ще възкликна: „Това е моето небе! Това е моят смях!”.

СЛУШАЙКИ БРАМС

Такива плътни талази - като самата емоция. Или просто извадена от душата, озвучена жива материя. Брамс - моята емоция се прелива в нея. Какво кълбо от чувства! Негови и мои. И на тези, които свирят. Всички сме едно. Като че ли е след смъртта. Като спомен за живота е. Най-дълбоко в човека е закодиран този образ, изплувал в тъмното на очите, които вече не виждат нищо около себе си, които също чуват. Толкова е близък, но неразгадаем. Точно така бих искала да обичам някого. По същите звуци, по същите трептения. Тази музика е любовта, заложена в мене. Коя е? Раят преди рождението. Смъртта в любовния акт.
Такива плътни талази - като божествена страст. Разтварям се във вълните на звука, в това странно присъствие, което пулсира в имагинерното пространство…

В камъка -
ехо от музика
Отвъдният мой живот

ДЖИН

… И тогава отбихме от магистралата. Пътят сам ни отведе натам.

Глас на тромпет
в тъмния бар
В чашата с джин синя луна

В твоите очи светеше същият блясък.

Целувам устните ти
по ръба на чашата
Джинът ме изгаря

В моята стая сега… Очаквам ли? Или си спомням?

Глътка джин
Все по-далечни сенките
зад свечереното стъкло

Думите, които редя върху листа, изтичат в пространството. Думите също са сенки.

Глътка джин,
глътка блус,
глътка луна
Светлее нощта
в косите на вятъра

И тогава отбихме от пътя. Тъмнината сама ни отведе натам.

Глас на тромпет
в далечния бар
В празната чаша прашинка от пепел