СУВЕНИР ОТ СОФИЯ

Нагме Незами

превод: Лидия Лечева

Вървя по софийските улици,
докато си мисля за теб,
сине мой!

Ти си хиляди мили далече от мен,
ти стоиш там някъде на нашия топъл остров
в Персийския залив.

Ти стоиш в градината, в училище, вкъщи…
Ти стоиш някъде и си мислиш за мен, обзалагам се!

Това е моят майчински инстинкт, който работи в мен,
когато си мислиш за мене, където и да съм.

Този силен майчински инстинкт
никога не напуска сърцето на майката!
Когато нейният син,
нейната дъщеря мисли за нея,
тя ще почувства на мига.

Няма значение колко далече са един от друг,
невидимото въже се обвива около техните сърца,
и се затяга все повече и повече,
така че те усещат неговия натиск:
върху техните сърца,
върху техните чувства,
върху техния живот.

Какво означава липсата на някого?
Докато не усетиш този натиск със сърцето си.
Но какво е сърцето?
Докато не почувстваш сълзите, бликнали върху това писмо,
докато тази поема ми говори, че съм наистина далече от тебе.
Докато тази майка, която обикаля софийските улици, си мисли
само за тебе, сине мой!

Сега улиците на София, както и улиците на Караджи Техеран,
както и улиците на Киш и Аукланд,
ще знаят за нашите поеми на обич…

Те чуха цялата поезия, която написах за теб;
всички тези майчини поеми,
които създадох за моя единствен син:
Махан…