ХОРХЕ КАРРЕРА АНДРАДЕ
превод: Георги Ангелов
Чилийската поетеса Габриела Мистрал през 1929 г. във встъпителното си слово към втората книга със стихове на Андраде употребила думата “индиофутурист” за характеристика на основния тон на тази лирика и думите “индианизъм”, “индиопоезия” за характеристика на нейното вътрешно състояние. Изтънчеността на тази таксономия сега е малко странна, тъй като и без това има много свидетелства, че иберо-американската лирика обладава собствена поетична конфигурация от кротост и храброст, покой и сила.
Хорхе Каррера Андраде… Поет, възпял живота на питомния заек и смъртта на Ленин. Социален борец, дипломат, странник. Един от най-големите испаноезични поети на ХХ век.
Каррера Андраде се родил на 18 септември 1903 г. в Кито, столицата на Еквадор. Отправна точка на дългия му живот и пътешествието му по чужди столици и континенти станала Москва. Младият журналист и секретар на Социалистическата партия на Еквадор, през 1928 г. присъства на петия конгрес на Коминтерна, а в следващите години, лишен от съветска виза, превежда разказа на Борис Лавреньов “Седмият другар”, което показва приличното му владеене на руски език. Дипломатическата кариера, започнала с консулска работа в Европа (през 1933 г. той заема поста на консул на Еквадор в Хамбург) – Германия и Франция, а после продължена в Южна Америка, САЩ и Япония, в ООН и ЮНЕСКО го издига на поста на министър на външните работи на страната.
Габриела Мистрал описвала младия Андраде като “индиански младеж”, “когото не потиска огромността на небето или прегърбената поза на ловец на черепи”. Още – като “двуметров мъж, малко като евкалиптово дърво, но без неговата небрежност”. Тя настоявала, че човекът трябва да бъде “видян не само във връзка с… неговата земя, но и с професията от региона му.
Професията е нещо свръхестествено и открива много тайни”. За да обясни своеобразието на поетическия образ на Каррера Андраде, Мистрал напомня за две специфични занаятчийски изкуства на индианците от Еквадор – за шапката, която плетат жените от сламата на палмата-жипияпа и за миниатюрните резбовани предмети, които изготвят там от каменно-твърдите зърна на маслената палма – разновидност на растителната слонова кост. Фантастичната гъвкавост и постоянство на формата на тази чудесна, скъпа шапка се обяснява с това, че тя, след щателен избор на материала, се плете без всякакво бързане, извънредно старателно, в течение на три или четири месеца – но само в ранните утринни часове или вечер, когато въздухът е малко влажен. И чудото на корозо-скулпторките е основано на това: “Индианецът, очите на който са удължени както в Китай, може да обработва ъгловатостта до безкрайно съвършенство, и като че ли се получава строителен шедьовър на насекомите, който белият човек не отличава поради неимоверната тромавост на очите си…”. И Габриела Мистрал продължава: “Каррера Андраде пренесе занаята на корозо-резбата с целия й мъдър опит върху поезията…”
Андраде се стремял да разказва за своя произход, да подчертава значението на родината. В края на живота си той цитирал Гастон Башлар: “…това е видението на камъка или земята, това е вятърът, който духа или сушата, водата или светлината. В родината ние материализираме нашите мечти; на нея сме благодарни за това, че животът ни достига конкретна субстанция, и от нея ние вземаме нашия земен цвят”. Той не вярвал във вътрешната самодостатъчност на частното. Възприемайки поета като “хронист на космоса”, Андраде мислел, че предметите имат специално значение, предполагал тяхната особена реалност за малцина. Пояснявал: “Предметите заемат в моя поетичен свят централно място, те са истински личности и представляват форма на изразяване на универсалната загадка, която човекът се опитва да разгадае “. И настойчиво подчертавал “derechos de las cosas”, “законите на предметите”. И считал, че един ред от стихотворението му “El objeto y su sombra” включвал цялата му поетика: “Предмети. И това означава: живот”.
Валерия Булгакова
Публикации:
Поезия:
