Стоян Заимов

Стоян Стоянов Заимов, български националреволюционер, просветен и читалищен деец, общественик, писател, е роден на 12 август 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, в семейството на търговеца на добитък Стоян Пенчев Заимов, който умира, преди да се роди синът му. Учи в Чирпан и в класното училище в Стара Загора (1867 - 1869). Член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Учи педагогически курс в град Пловдив. Учителства в българското мъжко училище в Хасково (1871-1873), участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет (1872). Заловен за покушението над хаджи Ставри Примо и заточен в Диарбекир, откъдето бяга и се установява в Румъния. Редактира вестник „Михал” (1875). През 1875 г. не успява заедно с Бенковски да подпали Цариград. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. След избухването на въстанието е заловен и осъден на смърт, после на доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр. Освободен след Санстефанския договор. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учителства в Чирпан, в Шумен (1882 - 1884), Варна (1884 - 1885), Кюстендил (1888 - 1895), София (1898 - 1901). През 1895-1898 г. е член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед” (1896 - 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 - 1908). Емигрант в Русия (1886-1887) поради русофилските си убеждения. Председател на Върховният комитет на опълченско-поборническите дружества. Съчинения: „Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 - 1877 година”, т.1-4 (1884 - 1888); „Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание” (1895, 1897); „Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов” (1895); „Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 - 1877 г.” Кн. I-III (1898 - 1899), второ, преработено и допълнено издание; „Светите места на признателна България, ч. I и II” (1912). Масон. Псевдоними: Антон Бенковски, Машината, Михаил Машината, Стоян Диарбекирски, Стоян Сен Жан д’Акърски, Пътникът. Умира на 9 сепември 1932 г. в град Плевен. Баща на генерал-полковник Владимир Заимов.


Публикации:


За Стоян Заимов:

ПОДВИГЪТ НА БОРЕЦА/ автор: Асен Златаров/ брой 91 януари 2017