Йордан Сливополски-Пилигрим
Снимка: Уикипедия
Йордан Йорданов Сливополски-Пилигрим, български писател и журналист, е роден на 28 декември 1885 г. в село Сливо поле, Русенско. Учи в Лвов. Завършва финансови науки в Ню Йорк. Работи като чиновник в съдебни учреждения, в Министерство на финансите, в Българската легация във Вашингтон. Пише статии, очерци, стихове, афоризми, фейлетони, разкази, спомени, комедии и др. Автор на книгите „Весели грижи” (разкази, 1917), „Крачун и Малчо в Африка”, „Крачун и Малчо в джунглата”, „Крачун и Малчо златотърсачи” (1942), „Коженото палто” (1943) и др. Сътрудничи на вестниците „Дневник”, „Камбана”, „Балканска трибуна”, „Българан”, „Людокос”, „Щурец”, сп. „Българан”, „Български глас”, „Илюстрована седмица”, „Глобус”, „Нива”, „Политика”, „Барабан”, „Щука”. Редактор на сп. „Българан”, сп. „Живот” (1926), сп. „Монокъл” (1927-1929), в. „Пътека” (1933-1936), в. „Пчелица”, сп. „Нива” (1934) и др. В кореспонденция е с Адриана Будевска-Ганчева, Елин Пелин, Антон Страшимиров, К. Христов и мн. др. Псевдоними: Барабан; Барабанчо; Бинокъл; Бодил; Глог; Горчивкин; Даскала; Д-р Зеро; Йордан Земенски; Йор. С-ки, Ловец; Мадам Аз; Мизантроп; Монна Ванна; Не искам да работиш; Онкъл Сам; Пан Адам; Пилигрим; Джордано Полини; Смях; Смях и сълзи; Сър Джан; Тинтир-Минтир; Фа диез; Чичо Даню; Чичо Мишо; Щука; Щурец. Един от основателите и член на Дружеството на столичните журналисти (1905). Баща на писателката Радост Придам. Умира през 1969 г. в София. Творчеството му и днес остава непознато на съвременния читател - то не е проучвано и издавано.
Публикации:
Поезия:
ГОВОРИ МИ ОЩЕ/ брой 100 ноември 2017
Проза:
ТЕНДЖЕРИТЕ/ брой 94 април 2017
УБИТИЯТ ГЪЛЪБ/ брой 110 октомври 2018
Публицистика:
СПОМЕНИ ЗА БЕЗСМЪРТНИЯ ПЕВЕЦ КАРУЗО/ брой 91 януари 2017
НАДГРОБНО СЛОВО ЗА ТОМА ИЗМИРЛИЕВ/ брой 166 март 2024
Критика: