С Христо Братанов-Бран (главен инспектор по физическо възпитание)
разговаря Вичо Иванов

откъси

Българският писател от близкото минало не е бил чужд на спорта. Трябва да си спомним Алеко Константинов, тоя страстен пионер на туризма, който ни остави образци на спортна белетристика!

Не трябва да забравяме неговия завет, неговата любов към природата.

Какво да кажем за патриарха на българската литература Иван Вазов! За покойния Страшимир Кринчев!

А делото на Павел Делирадев трябва да се сочи за пример.

Това е духовно-художествената страна на въпроса - въпросът за българския писател и спорта.

*
Древните елини бяха едни хармонични хора. Те дадоха на света не само здраво тяло, но и здрава култура. Какво да кажем за римската култура!

Разцветът на елинската скулптура би бил немислим без ония спортни състезания, на които бе взел участие и трагическият писател Софокъл. Тая скулптура би стояла нераздвижена и скована, ако в нея не се бе намесило спортното тяло. Спортът в Елада е цяла епоха в елинското изкуство!

Това изкуство ни е завещало образци, скулптурни образци, като дискохвъргача, борбите и т.н.

Но когато спортът премина вече във Византия и се изроди в надбягване с колесници - това значеше, че Византийската империя запада, спортът се бе превърнал в партизанство.

Когато в древния Рим спортът се изроди в гладиаторство - това значеше, че римският народ, с характерния за епохата повик „хляб и зрелища” - запада, запада духовно.

Когато спортът в Испания премина в средата на тореадорите - това бе също указание за упадъка на обществената и духовна испанска култура.

*
Новото време трябва да обърне поглед назад към древно-класическите примери в историята на спортната култура. Аз не съм за анахронизмите! Но нека подирим законите на хармоничността между дух и тяло.

И ако нашата спортна младеж пренебрегва интересите си към културата, за да се отдаде изключително на ритане на топка и пр. - това показва известен упадък на спортната ни култура.

Както художественият живот на народите през различни епохи - отново се е възвръщал към заветните форми на изкуството от миналото, така, мисля, днешната спортна младеж трябва да потърси трайните и благородни форми на спортния живот в миналото.

Тия форми са утвърдени с живота и културния опит на много поколения и винаги са на разположение на сетнешните приемници.

в. „Литературен глас”, г. 7, 28.11.1934 г.