НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЧИПРОВЦИ

Стана традиция около празника на Чипровци да се провеждат национални или международни научни конференции. “Ролята и мястото на четите в българската национална революция” се оказа значима и интересна тема за Министерството на културата, Института за исторически изследвания - БАН, Дружеството на краеведите - Монтана, община Чипровци и Историческия музей - Чипровци, които организираха на 09.09.2016 г. в сградата на община Чипровци незабравим форум на научната историческа мисъл.
Конференцията бе открита от кмета на Чипровци Пламен Петков и приветствана и благословена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп. Приветствие поднесе и областният управител Ивайло Петров. Беше прочетен поздравителен адрес от името на Министерството на културата, под чийто патронаж се проведе конференцията. Научен ръководител бе известният преподавател по история проф.д-р Пламен Павлов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, водещ на телевизионното предаване „Час по България”.
Доц. д-р Антоанета Кирилова от Института за исторически изследвания - БАН показа една малко известна страна - финансирането на Първата българска легия /1861 - 1862/, замислено от Раковски още през 1858 г. и извършено от негови пратеници, най-успешни от които били Стоил Балкански, Теофан Райнов и Иван Касабов.
Докладът на проф.д-р Пламен Павлов за Левски като знаменосец разкри недостатъчно известни страни от личността му в този период, когато той старателно трупа опит и е безкомпромисен като заместник на войводата Панайот Хитов.
Ако днес знаем много подробности за пристигането на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Чипровци, то ние ги знаем от спомените на летописеца на Чипровци Ставри Попов, с които директорът на Историческия музей - Чипровци, Анюта Каменова-Борин, запозна аудиторията. Научният ръководител изрично подчерта съгласието си с твърдението на г-жа Борин, дългогодишната музейна работничка и заслужил краевед, че битката на двете чети при Чипровския манастир са последен етап от въоръжената борба, започнала с Априлското въстание и довела до Освобождението.
Много интересен музеоложки акцент представи доц.д-р Христо Харитонов, създател и директор на музея в Полски Тръмбеш, в доклада си за къщите музеи на Филип Тотю в махалата „Гърците”, Великотърновско, и в гр.Две могили, Русенско. Според него емоционалната компонента при възприемането на музейните експедиции е не само важна, но и предвидима.
Златина Чорева и Даниела Димитрова показаха замисъла, социалния състав и причините действията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа да се разглеждат като нова линия в национално-освободителното движение. Научният ръководител категорично подчерта, че двамата войводи са първите български национални герои, за които пише европейският печат.
Според гл. ас. д-р Даниела Вичкова от Института за исторически изследвания - БАН доста радикално е въздействието на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа върху бъдещите революционери от 1876 г.
Траяна Ценова, заслужил краевед, председател на общински комитет „Васил Левски” - Монтана, представи връзките на Ломските съзаклятници с емигрантските политически центрове в края на шейсетте години на 19 в.
В своето изследване Юлий Йорданов определено приема въстанието в Северозападна България от 1850 г. като генерална репетиция за Априлското въстание. Според него събранието, на което се взема решение за този бунт, е Първото Велико народно събрание, което предхожда събранието в Оборище.
Въз основа анализа на две писма на Еремия Българов директорът на „Държавен архив” - Монтана, Ангелина Емилова, член на Дружеството на краеведите в Монтана, доказа, че родното място на героя не е с. Медковец, а с. Мокреш, и годината му на раждане е 1840 или дори по-късно, но в никакъв случай не е по-рано, както е прието досега.
Интересни местни предания за четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа представи директорът на Исторически музей - Павликени, Нели Цонева. Те бяха допълнени от доклада на Анастасия Георгиева от Исторически музей - Бяла черква, която говори за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в историята и паметта на града. Основание за двете изследвания е фактът, че тези чети са се подвизавали и в Павликенския край.
Почетният член на Съюза на краеведите в България Никола Николов от Чипровци показа как се прави краезнание. С огромни издирвателски усилия и с позоваване на много източници той успя да сглоби пъзела за живота и делото на един почти неизвестен чипровски възрожденец - Константин /Коста/ Георгиев.
Заслужилият краевед Славко Григоров припомни делата на легендарните войводи Вълчан войвода и поп Мартин.
Накрая Димитър Димитров представи богатата продукция на издателство „Тангра ТанНакРа”, която нанася съкрушителни удари на лъжите в нашата и в европейската история.
Всички участници в конференцията, местни жители и гости на града разгледаха представянето на Регионалния исторически музей - Велико Търново „Живот и дейност на Филип Тотю”, която беше експонирана в Исторически музей - Чипровци.
Според проф.д-р Пламен Павлов конференцията има приносен за българската история характер. Тя показа неизвестни факти за хайдушките чети, които вече не се борят само за отмъщение, а се обричат на една особено висока саможертвена мисия в името на националното освобождение. От изнесеното пролича, че те съзнателно са вградили живота си в темелите на свободата ни. Паметта за подвига им е жива и делото им ще пребъде, докато има българи на тоя свят.

Стефан П. Стефанов, председател
на Дружеството на краеведите - Монтана