Йордан Михайлов

От всички славянски народи, българите са най-негрижливи към разработване на своя говор. Твърде нерядко ще чуете енергичен, жив, ясен говор, на какъвто е пригоден нашият език. Вярно е, че за да се придаде на живата реч, изразителност, красота, музика, сила и изящна форма - нужно е школуване. Основата трябва да се поставя още в училището, тъй че и придобитото там да стане като навик през целия живот.

Когато учениците знаят, че тези езикови качества са задължителни, те ще започнат със съревнование да ги усвоят и усъвършенствуват. Успехът в тази насока ще бъде тъй голям, щото в един кратък период всички обществени слоеве ще бъдат, тъй да се каже, заразени от един тонуван, акцентуван говор, та нарядко ще срещате лица са си служат с мързелив и провлечен език, с полуизречени думи, нещо, което прави езика ни неразбираем за чужденци, желающи да го изучат.

Столичани, без разлика на пол, възраст и социално положение, трябва да служат за подражание със своето живо и ясно слово. Дори ония, които са изгубили навик да говорят отчетливо и натъртено, трябва да се вслушват в живата реч на по-интелигентните: професори, журналисти, офицери, артисти, учители, които по силата на своята професия са докарали до по-голямо съвършенство своя вокален инструмент.

В енергичната реч, в ясното изговаряне на думите проличава душевната мощ, характера и манталитета на човека. Живата, плавната фраза при разговора се отразява дълбоко в душата на събеседника. Мързеливите думи издават разсеяност и незаинтересованост.

Ако е наложително да се държим прибрано, съсредоточено и внимателно при срещите ни, при разговори, в присъствието на другите, толкова повече трябва да бъдем изразителни, стегнати и ясни, когато говорим.

Доброто възпитание, добрият тон ни налага това. Нашият език е богат със слогове, съставени от букви като Р, Л, Д, Т, които комбинирани с гласни, придават силни, мелодични звукове, каквито преобладават във френски, английски езици.

Работете над себе си, четете - натъртено, звучно и ясно. Посещавайте театъра - училище на хубава, силна реч. Навикът ще дойде и трябва да дойде, защото днес считат за некултурен всеки, който дъвче думите си, лишавайки говора си от нужната красота.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 33, кн. 1, 1925 г.