НИКОЛА МИЛЕВ

Тодор Кожухаров

Неусетно изминаха пет месеца от смъртта на големия публицист и общественик. Протекоха те в една бурна епоха, незапомнена по своя трагизъм в историята на България. Как силно се чувствуваше през това време отсъствието на Никола Милев!

Тъй добре бяхме свикнали ние с неговата дълбока и нюансирана мисъл; със здравите и ясно определени позиции, които заемаше той по всички въпроси; с неговите непоколебими, сякаш с математически строгост изваяни формули, които постилаха пътя на нашата обществена мисъл.

Едно празно място остана в духовния живот на страната - място, което едва ли ще се запълни скоро.

Защото един петмилионен, селски народ, при неговата първобитна култура, не създава твърде често хора като Никола Милев.

Като нежни тропически цветя те рядко никнат по нашата скалиста почва, растат в бедност и тегло, живеят в бури и страдания, разнасяйки около себе си благоуханието на просветата и културата. И понеже живеят при тия неблагоприятни условия, те преждевременно остаряват и умират.

Народи, много по-богати от нас с духовни и материални ценности, ги обкръжават с любов и почит, ценят ги и се гордеят с тях. По едно фатално предопределение на съдбата, у нас те загиват преждевременно, зверски убити „из засада”, за да очертават с кръвта си страшната пътека на нашето културно възмогване.

Днес, изправени пред образа на зверски убития Никола Милев, спомняме си думите на един наш общественик, който със следните хубави мисли синтезира спомена за незабравимия покойник:

„Който от вас е ходил пролетно време по бреговете на Бяло море и е видял покритите с розов цвят бадеми; който е бил лете в градините около Воден и се любувал на красивите смоковници, обкичени със сочни плодове - само той може да оцени загубата на Никола Милев. Защото от духовната градина на България отсякоха една красива и плодовита смоковница.”

Милев се роди в недрата на Македония на 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Син на бедни родители, пред малкия македонец стояха неизвестни пътища на живота. Неизвестна е обаче и волята на съдбата. Вместо да стане македонски овчарин, Колето постъпва в училище и се отличава като прилежен и трудолюбив младеж.

Защото земята мъченица се нуждаеше от един свой културен представител, способен да издигне високо знамето на поруганите македонски идеали; защото България имаше нужда от един даровит и просветен публицист, способен да издигне уровена на българската обществена мисъл, способен да постави ежедневните ни политически дрязги под хладнокръвното наблюдение на един историк и мислител; защото, най-после, българският университет имаше една свободна катедра за историк, способен да надникне в тайните на близката история на Балканския полуостров.

Е, добре. Само тоз, който не познава всичките трудности, които се изпречват по пътя на един трудолюбив, даровит, но беден младеж, който със собствените си сили пробива път в живота - само той не може да има представа за пътя на малкото македонче от с. Мокрени, Костурско.

Пръв ученик в Галата-Сарайския лицей; беден и трудолюбив студент в Софийското висше училище, изкарващ от упорит вестникарски труд прехраната си; даровит ученик на виенския професор Юберсбергер, при когото Милев завърши своята специализация като историк - ето дългият и труден път на младия македонец, който с присъщата на своята раса упоритост се катери към височината на професорската катедра.

Твърде скоро университетската аудитория стана тясна за него. Защото Милев чувстваше нужда да говори на целия народ, за да го просвещава политически. И той намери своето призвание като публицист от първа величина. Тук заслугите му са безспорни и правилно оценени от нашето общество.

И в момента, когато покойният беше в разцвета на силите си и можеше да бъде най-полезен за България, едно жалко подкупено оръдие, рожба на най-низменните чувства в душата на българина, по един глупешки начин разби разкошната ваза, в която благоухаеха красивите цветя на хуманност, мисъл, знание, култура и родолюбие, стегнати с националния трикольор на безсмъртната общобългарска идея. Какво ще кажат за това тия, които идат след нас?

Нека работим за тях. Нека те бъдат по-добри, по-умни и по-човечни от нас. Само така ние ще се отплатим пред скъпата памет на Никола Милев.

Нека почива в мир под благословиите на цяла културна България!


в. „Вестник на вестниците”, бр. 25, 13 юли 1925 г. Подписано: Федя Чорни