Тодор Кожухаров

Тодор Павлов Кожухаров, български военен, политически и държавен деец, прозаик, журналист, публицист, е роден на 23 юли 1891 година в Сливен, според други източници - Станимака (днес Асеновград). Учи в Пловдив. Завършва Военното училище в София (1912), от т. нар. „царски випуск”, тъй като същата година училището е завършено и от бъдещия цар Борис III, после служи в Ямбол. Участва активно в Балканските и Първата световна войни като артилерийски офицер. Произведен предсрочно капитан за бойни заслуги. Кавалер е на два ордена „За храброст” и един „Свети Александър с мечове”. Демобилизиран поради раняване, военен инвалид. Завършва право в Софийския университет (1921). Уволнява се от армията през 1922 г. Преподавател във Военното училище. Има десни националистически възгледи. Близък съратник на Александър Цанков. Членува в ръководството на дясната партия „Народен сговор” (един от нейните създатели през 1922 г.; противник на БЗНС и правителството на Александър Стамболийски) и „Народно социално движение”. Секретар на сп. „Народ и армия” (1913-1922). След като през 1922 г. е убит лидерът на партията Александър Греков, Кожухаров става директор на печатния орган на партията вестник „Слово” - в продължение на 21 години (1923-1944). Вестникът е постоянна трибуна срещу БЗНС, БКП и СССР. През 1923 г. подкрепя насилственото сваляне на правителството на Стамболийски и смазването на Септемврийското въстание. Сътрудничи на в. „Сговор” (юни-декември 1923 г.) - вестникът е неофициален орган на Народния сговор, който организира деветоюнския преврат; действа за създаване на Демократическия сговор, атакува БЗНС и БКП. Сътрудничи на в. „Селска дума” (1925-1931) - селскостопански, обществен и просветен вестник на Демократическия сговор за пропаганда на село. Кожухаров е активен привърженик на Александър Цанков и неговия политически курс. Два пъти, през април-ноември 1935 г. и юли-октомври 1936 г. е министър на съобщенията и министър на железниците, пощите и телеграфите. Като министър участва в преговорите с Херман Гьоринг. От 1932 г. Кожухаров е един от лидерите и виден идеолог на дяснорадикалната партия на Александър Цанков „Народно социално движение Сговор” (НСД). Редактирания от Кожухаров вестник „Слово” (финансирано от еврейския тютюнев магнат Жак Асеов) става орган на НСД. Пропагандира десен национализъм и антикомунизъм. Участва в редколегията на сп. „Нова България” (1934-1936). В годините на Втората световна война Кожухаров е на прогерманска и антисъветска позиция. През 1941 г. активно поддържа присъединяването на България към Тройния пакт. Твърд противник на Отечествения фронт и въоръжената партизанска борба. В същото време заедно с Цанков и други десни дейци се обявява в защита на българските евреи. Депутат в Народното събрание през 1923-1931 и в 1938-1944 г.: XXI ОНС, XXII ОНС, XXIV ОНС, XXV ОНС. Сътрудничи на сп. „Простор” (1941-1943), пропагандиращо „хитлеровия нов ред” в Европа и в България. Сътрудничи на в. „Устрем” (май 1943 - август 1944) - прогермански и пронацистки илюстрован германо-български вестник, издаван от германска военна служба за военна хитлеристка пропаганда. Един от създателите на Българското радио. Автор на военни очерци и разкази, публицистика, печатани във в. „Щурец”, „Вестник на вестниците” и др. Съчинения: „Военни разкази” (1921), „Из записките на един офицер” (1921), „Еднодневки” (разкази, 1926), „Червеният терор” (ч. 1, 1932, ч. 2, 1933), „Червената чума: Какво носи болшевизмът за духовната култура на човечеството” (1932), „Под развети знамена” (разкази, 1932), „Разкази и фейлетони: Знаменити съвременници” (кн. 1, 1940), „Военни силуети” (1940), „Разкази и фейлетони: Исторически сенки” (ч. 3, 1940), „Разкази и фейлетони: Из Европа” (ч. 5, 1940, пътеписи), „Фейлетони” (кн. 6, 1940), „Военни разкази” (кн. 2, 1940), „Разкази и фейлетони” (кн. 1-6, 1940), „Две забележителни парламентарни” (1940), „Зад червената завеса” (1942). Превежда и пише предговор към книгата на Уорд Прайс „Познавам тези диктатори: Хитлер и Мусолини” (1941). Използва псевдонимите Федя Чорни и Щабскапитан Копейкин. Отказва през август 1944 г. да се присъедини към правителството на Цанков в емиграция. След 9 септември 1944 г. е арестуван, съден и осъден на смърт от Народния съд, както и на 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото. Екзекутиран на 1 февруари 1945 г. в София. През 2012 г. Людмила Стоянова издава том негови разкази - „Балкански скици” (2012).


Публикации:


Публицистика:

НИКОЛА МИЛЕВ/ брой 91 януари 2017


Критика за Тодор Кожухаров:

ТОДОР КОЖУХАРОВ - „ИСТОРИЧЕСКИ СЕНКИ”/ автор: Райко Алексиев/ брой 104 март 2018