ЗА ЛЪЧЕЗАР СЕЛЯШКИ И НЕГОВАТА ОДА НА ЖИВОТА

Розалия Александрова

Така е озаглавено последното стихотворение на поета - „Светлина” - в последната му книга „Съчки в слънцето” (София, 2014). Всъщност за мене то стана първото и някак си, докато го четях, видях в него мъдростта на цялата книга.

Лъчезар Селяшки е роден на 26.09.1949 г. в с. Сатовча, Западни Родопи. Завършил е българска филология в СУ. Като студент е бил член на литературните кръжоци „Васил Воденичарски” към СУ и „Димчо Дебелянов” към ЦСДК. И - много важно, курсове по полски език в СУ и Полския институт, София. Пише поезия (17 книги) и проза: есета, разкази, повест. Известен преводач на поезия от полски и на полски език. През 2014 година получи голямата награда на Фестивала на славянската поезия в Лондон за преводна поезия. Носител е на много литературни награди. Член е на СБП. Бил е журналист в Благоевград, а вече над 20 години е учител по български език в родното си село. Удостоен е с най-високото почетно звание за български учител, учреден на името на Неофит Рилски през 2011 г.

СВЕТЛИНА

Стоя на каменния ръб,
а есенният залез
в зениците ми диша.
През пръстите изтича
пречиста светлина -
последните,
най-златните
зърна на слънцето.

Изправям се
пред думите -
самотен и ликуващ,
монах и брат
с отворено
за болката сърце.

И благославям:
Да бъде сътвореното!
Да бъде!

Всеки, който отблизо е общувал с поета, знае, че това стихотворение е самият той, „пред думите самотен и ликуващ”, с „отворено… сърце” благославя сътвореното и призовава целия свят да бди над него. Изпуснах съзнателно епитета с болка, защото тя е само малка част от виталната и дълбоко мъдра поезия, която откривах докрая във всяко стихотворение.

Мисията на поета, според Лъчезар, е „да продължа да търся” меда на живота. Въпреки че, търсейки го, той открива и отровата. Това наглед разбиране е двуполюсният модел мед : отрова, на възприемане на света, който десетилетия наред в социалистическата и постсоциалистическата реалност караше нашите трубадури да страдат и да се вайкат, но не е типичен точно за този поет.

Приемам го като метафора на неизвестните величини, които могат да бъдат разбулени само с вяра и виталност. Защото навсякъде Лъчезар открива, дори в най-трагичната ситуация, повод да се радва, а не - да унива.

КНИЖНИ ЛЯСТОВИЦИ

Едно момче, съвсем самичко,
до бял прозорец, грейнал цял в отблясъци,
замерва хората със книжни лястовици

от спряла болнична количка.

Този съвършен образ на одата на живота се подкрепя дори от един наглед неодушевен предмет - спрялата болнична количка - пристан и кораб за едно страдащо дете. Красотата на Лъчезаровата поезия е точно в такива фини, наглед неуловими моменти, в които Божията ръка е драснала челото на поета.

ЗЛАТНА ЖИЛКА

Ден и нощ събирам думи
и пресявам светлина -
сам и сред площади шумни,
със сърце от тишина.

Ден и нощ. Кого очаквам? -
зад отключени врати
чувам - пак ме вика някой:
враг? приятел? празен скит?

Ден и нощ - син на земята -
със сърце от тишина
търся нова жилка злато.
И пресявам светлина.

В повечето от стихотворенията в книгата „Съчки в слънцето” намираме онази завършеност, мигновеност и многоликост, характерна за „бъденето” на квантовата поезия.

УТРО

На Невена Ангелова

Платна на лодки сред лагуна,
трептящи слънчица солени.
Рибарска мрежа - хладни струни -
събуди птица притаена.

Вървиш със утринна палитра -
зове те топъл глас нататък …
Изкуството е извор,
бликнал от дланите на светлината.

Впечатлява вътрешната структурна монолитност - Красивите жени (Далече от афиши шумни,/ измокрени от дъжд,/ за истинския мъж/ жени събличат думи.). Образността на поета не залага на външни ефекти, но е силна и въздействаща - (Бразди: И всяка пролет преобръщам с радост/ земята - страници на книга свята). Темите са толкова много и пъстролики, а можеш да ги събереш в границите на една дума - любов.

НОЩ В РОДОПИТЕ

Да чуем как шуми
родопското море -
звезден съд,
с боров дъх напълнен.

Очите ти са пристан
за моите очи.
Сърцето ми е пристан
за твоето сърце.

Очите ти,
сърцето ми
в дърво библейско
се превръщат.

Това прави поезията в тази светла книга да въздейства цялостно с думите на поета. Има и нещо друго, което искам да споделя с вас - в стиховете на Лъчезар Селяшки съзирам безупречната постройка на небесното послание - реалност - долу на Земята, реалност на духовните открития и мощна ода на човешката радост.

ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

И виждам пътя в огледалото -
тече към хълмове
примамливо заоблени,
като небе
зелени …

Каквото тук оставям,
то тук не ще остане.
Пристигам днес -
от някое далечно
утре …

Кой поет не би се радвал да открият тези лястовички в стиховете му! Така става, когато егото е овладяно за сметка на голямата цел - служба на хората и обществото. Поетът върви уверено напред и сваля отгоре нови духовни сили за своите събратя по трудния еволюционен път на човечеството.

СБОГОМ НА СЪНЯ

Нощта заключих пак и ето -
изгряват с лунна светлина
вълшебствата на битието.

Сбогом на съня!

Сбогом на съня.

И от словата тъмни
покълва светлина.

Благодаря ти, Лъчезаре!