Бончо Хаджибонев

Бончо Хаджибонев (Бончо хаджи Бонев; Бончо Георгиев хаджи Бонев), български писател, е роден на 20.09.1889 г. в град София. Основно образование получава в родния си град, а гимназиално - във Враца. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Литературната си дейност започва с пътеписи в сп. „Родина” (1909). Описва живота на средните градски слоеве. След 09.09.1944 г. пише спомени за Д. Благоев, Г. Кирков и Хр. Ясенов. Съчинения: „Скъсаната струна” (повест, 1914), „Хумористична антология” (1917), „Без пътища” (1926), „Любовта на Ева” (1933), „Тъй завърши една любов” (роман, 1935), „Бедният Павел” (роман, 1938), „Пътници” (разкази, 1942), „Ведри небеса” (разкази, 1943). Умира на 29.10.1954 г. в София.


Публикации:


Проза:

РОЖДЕН ДЕН/ брой 91 януари 2017

ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ/ брой 99 октомври 2017


Критика за Бончо Хаджибонев:

„ПЪТНИЦИ” - РАЗКАЗИ ОТ БОНЧО Х. БОНЕВ/ автор: Васил Парушев/ брой 93 март 2017