Минко Генов Дюлгеров, български литературен историк и критик, е роден на 05.07. 1880 г. в Карлово в бедно семейство. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903). След завършването си в Русия е гимназиален учител в София. Главен редактор на в. „Радикал” (1922-1934). Участва в редактирането на вестник „Демократически преглед” (1921-1924), редактира списание „Венец” (1926-1943). Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители. Работи активно и след 09.09.1944 г. Книги: „Стара българска литература в примери, преводи и библиография” (в съавторство с Божан Ангелов, 1922), „Начало и разцвет на българската литература” (1937), „Черноризец Храбър” (1942), „Иван Вазов - детство, юношество, младини” (1946), „Етюди върху старобългарската литература” (1947), „Старобългарска литература. Антология” (1947). Умира на 08.11.1950 г. в София.

Публикации:

Критика:

ЙОРДАН МАРИНОПОЛСКИ - „КРИТИЦИ. ОТЗИВИ НА ЕДИН ЧИТАТЕЛ ЗА Д-Р К. КРЪСТЕВ И П. СЛАВЕЙКОВ”/ брой 99 октомври 2017

Публицистика:

ИВАН П. КЕПОВ/ брой 91 януари 2017