Иван Петров Кепов, български писател, фолклорист, историк, педагог, общественик, преводач, е роден на 30.03.1870 г. в село Бобошево, Кюстендилско в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село, Педагогическо училище в Кюстендил (1889) и история във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1892). Учител в прогимназия в Берковица, земеделското училище край Русе, както и във Враца, Варна, Дупница и София (до 1916 г.) Когато идват на власт либерали, те го изпращат под предлог повишение, в навечерието на Първата световна война, за изпълнителен директор на гимназията в Кюстендил, но Кепов предпочита да участва във войната - сражава се в Македония, после в Сърбия. Работи в Дирекцията по прехраната няколко месеца, но е уволнен и оттам, после е поканен в тютюневата фабрика на Т. Д. Кършев. Фабриката се слива с „Консорциума за тютюн”, чийто директор в Пловдив става Кепов - до 1928 г., когато се връща в София. През последните години от живота си се занимава изключително с литературна дейност. Публикува от 1893 г. - разказ в сп. „Искра”, Шумен. През 1900 г. е уволнен и редактира, а от 1901 г. издава обществено-политическия вестник „Изгрев” (Дупница, после - Кюстендил), издава и редактира заедно с Н. Станев и Н. Беловеждов научно-популярното списание „Младежка библиотека” (1904 - 1907). Редактор на в. „Учителски вестник” (1907 - 1915). Развива активна обществено-политическа дейност. Участва в македонското освободително движение - секретар е на Върховния македоно-одрински революционен комитет под председателството на Ст. Михайловски. Заедно с Тодор Влайков и Найчо Цанов участва в основаването на Радикалдемократическата партия (1903). Подпредседател на Българския учителски съюз, член на Управителния съвет на Съюза на гимназиалните учители, на Висшата дисциплинарна комисия при МНП. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, фолклорни материали от родното си село, учебници по стара, обща и нова история, преиздавани многократно. Публикува разкази в списанията „Родна реч”, „Извор”, „Училищен преглед”, „Искра”, „Учител”, „Право дело”, „Ученишки другар”, „Демократически преглед”, „Просвета”, „Българска мисъл”, „Знание”, „Венец”, „Младежко ехо”, „Огньове”, „Народна целина”, „Младежко четиво”, във вестниците „Сила”, „Република”, „Нов живот”, „Демократ”, „Гражданин”, „Радикал”, „Здраве и сила”, „Село”, „Политика”, „Мир” и др. Съчинения: „Справочна книга по география”, „Интелигенция и народ” (1925), „Тютюневите работници” (монография, 1926), „Нашата действителност” (1927), „Старите славяни” (1929), „Преди хилядо години” (1929), „Източна римска провинция. Византия” (1929), „Последни Асеновци и Тертериевци” (1930), „България под турско владичество” (1931), „Въстанието в Перущица през 1876 г.” (1931, 1998), „История на Княжество България” (1933), „Из миналото на Бояна” (исторически очерк, 1934), „Миналото и сегашно на Бобошево” (1935), „Българската общественост през X в.” (1938). Изявява се и като преводач от руски - превежда романа „Възкресение” от Лев Толстой, „Морски труженици” от Юго, „Квартеронката” от Майн Рид, „Чуждите капитали” от Брант, географски описания от Сергей Меч и др. Оставя редица недовършени трудове. Псевдоними: Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Умира на 08.01.1938 г. в София.

Публикации:

За Иван Кепов:

ИВАН П. КЕПОВ/ автор: Минко Генов/ брой 91 януари 2017

ЕДИН ТРУДОЛЮБИВ КНИЖОВНИК/ автор: Вера Златарева/ брой 96 юни 2017