СТУДЕНО
СТУДЕНО
Отново, отново сме в снежен капан,
хванати здраво във всякакъв план.
Преспи дълбоки… Затрупани има…
Като капак - политическа зима.
Няма дори специален закон,
тя е при нас постоянен сезон.
Хладна към нас е двулика Европа.
Трябва да грабнем дебелата сопа.
Сурвакане яко на Президент…
Сгряване също на Парламент…
Пределно е ясна тази картина -
човекът броят го за бюлетина.
Ала обвил е сърцата ни лед.
Как да се движим тогава напред?
Вместо дечица, изводи страшни,
младите гледат любимци домашни.
Снегът ни затрупва, а се топим
с тъжна усмивка под тежкия грим.
Така е, когато ергенът, момата
редовно взаимно си бръснат краката.
Къде е духът, юнашкият наш?
Май само на думи, а иначе фалш.
Снегът ще си иде напролет, нали?
Ще оцелеем ли ние? Дали!?
24 МАЙ
Прекрасен, слънчев ден на май!
Той винаги ще бъде ,,най”,
че с наша азбука сме горди
и тачим Кирил и Методий.
Изтупани на първи ред
стърчат съветници и кмет.
Изказват се по микрофони,
пращят гърмящи тонколони.
Подава водещият знак
и ето ги - набиват крак
избрани групи от нимфетки,
тресат помпони мажоретки.
Показват виртуозен скок
под звуците на тежък рок.
Крещят девойките ни лични
на песните англоезични.
Минават всички, слагат край
на двайсет и четвърти май,
а на плакат самотни, бледи
въздишат Аз, Буки и Веди.
Народът вместо възроден,
доволно блее примирен.
Там горе братята горките
навярно скубят си брадите.
ПЪРВИ НОЕМВРИ
Честито Ви, будители народни!
Че днес на ученическия чин,
подвластен на тенденциите модни,
е седнал и намигва Хелуин.
Каква приятна, свежа симбиоза!
Учител е със тиква приравнен.
Да бъде смачкан той е под угроза.
Логично, че на мъртвите е ден.
И щом будителите позволяват
духовността да е неканен гост,
то празни тикви ще ни управляват
и вещица на министерски пост.
ИНСЕКТИ
Една бълха със олимпийски скок
за кучешката козина се хвана.
Отправи тя във много кратък срок
към своите посестрими покана:
- Елате, мили мои, тук е рай!
Кръвчица ще си смучем до насита.
Да не ви дразни кучешкият лай.
За мнение тук никой не го пита.
Щом плъзнаха гадинките под строй
и всяка впи безжалостно смукало,
то потърпевшият нададе вой,
че ръфаха нещастното му тяло.
Стопанката, познала този враг,
със спрей инсектициден го напръска.
Бълхите се споминаха до крак
и кучето доволно ги изтръска.
Какво се мотат тези там от БАН,
че мисия те имат отговорна.
Да прави колективът е призван
спрей против върхушката ни родна.
АКТУАЛЕН
В градчето издигнали паметник нов -
,,Човекът на времето днешно”.
Със кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ ,,врага” безпогрешно.
А скулптора скоро с цветя и венци
изпратили в пътя последен.
Вселила се в бронза, мълвата шепти,
душата на грешника беден.
Хората виждали, как ден подир ден,
човекът различно изглежда -
усмихнат и тъжен, или разгневен,
повдигал учудено вежда.
Изчезнала кирката. Книга четял.
Променял и своята стойка.
Във кръчмата барманът стар се кълнял:
,,Намигна на влюбена двойка!”
След време пробила ръката от бронз
с два вдигнати пръста небето.
Четял се във погледа страшен въпрос:
,,Променяш ли днес битието?”
И знаме развявал. А после - плакат.
,,Оставка!” крещял той безшумно.
Опитал да ,,скача”. Не можел. От яд
кривял си лицето безумно.
Прегърбил се доста и виждали как
торбичка изпразнена носи.
От ранното утро до късния мрак
протягал ръката да проси.
А в поза ,,Мислителят” днес на Роден
сълзите си бронзови рони.
Събират ги. Казват, че идвало ден,
от тях да се правят патрони.
