НЕКА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИЯ…

Илия С. Бобчев

Из книгата „Нека обичаме повече България” (1931)

През моето пребиваване в Скопие, по време на последната война, аз между другото, държах сказка на тема „Мнения на чужденци-пътешественици, учени и писатели за българския народ”.

На сказката ми присъства и един немски офицер, който разбираше български - капитан Лесинг, офицер за свръзка при Македонската област.

- Сказката Ви беше много добра - каза ми той - но Вие като че сте избрали само мнения, които са в полза на българите, а не и ония, които са против тях…

Уверих го, че аз съм превеждал и превеждам всичко, що ми е падало на ръка, без да избирам или съкращавам.

- Нека да е така - добави той - но позволете ми да Ви кажа и аз моето мнение за българите.

- Ще го чуя с благодарност - казвам.

- Един българин и един германец, отделно взети - казва ми капитан Лесинг - биха могли да работят еднакво; даже българинът би надминал германеца по работливост. Но пет други германци и пет българи не ще работят еднакво. Пет души германци ще работят, колкото десет души, защото ще си помагат; пет души българи ще работят като половин българин, защото ще си пречат…

Това мнение на един чужденец ме порази. Какво можех да направя в случая, освен да замълча засрамено в знак на съгласие? Аз добре запомних думите на капитан Лесинг като извънредно поучителни за нас и ги повтарям и потретям.

Има ли право, наистина, капитан Лесинг?

Да, защото ние на всяка обща работа гледаме като на чужда нам, щом не виждаме непосредствена полза от нея за нас, защото не обичаме отечеството си достатъчно и престанахме да работим като хората и като за пред хора от глупав егоизъм.