Илия Савов Бобчев, български писател, юрист и общественик, е роден на 29.10.1873 г. в град Елена. Завършва началното си образование в Елена, гимназия в Русе (1892), юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1896). Съдия в Разград и Хасково. Адвокат в София и Пловдив, където се заселва през 1899 г. Народен представител в V ВНС (1911) и Х ОНС. Пише от ученическите си години. Сътрудничи на вестниците „Пловдив”, „Мир”, „Стара планина”, на списания „Полет”, „Илюстрация светлина”, „Български преглед”, „Българска сбирка”, „Юридически преглед”, „Славянски глас”. Превежда от руски за сп. „Славянски глас” на Стефан С. Бобчев. Редактира през 1903-1904 г. в. „Родопски ек”. Съчинения: „Как ще напредва нашата партия?” (1903), „Какво казва законът върху търговските книги?” (1903), „Коя трябва да е първата ни работа, кога пазим правата си? Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилищата, както и за онези, които се принуждават да се съдят” (1903), „Значение на славянската взаимност и на славянските благотворителни дружества” (1904), „Христо Г. Данов. Живот и народна просветна деятелност” (1905), „Каква е Народната партия?” (1905), „Нека се опознаем!” (1906), „Яким Груев 1828-1908″ (1908, сп. „Илюстрация светлина”), „Кой е Иван Евстатиев Гешов? Реч, произнесена в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 ян. т. г.” (1908), „Важни заслуги на Народната партия” (1908),„Значение на руския език и литературата в България” (1912), „Поробване и понемчване на балтийските славяни” (1914), „Задачи на общинската стопанствена дейност” (1919), „Македонските българи и българската национална просвета предимно до учредяването на българската екзархия. Кратък исторически преглед” (1922), „Васил Друмев - Климент Търновски” (1926), „Великият рилски подвижник” (1927; 1946; 2006), „По кървавите дири на славния подвиг 1868″ (1928), „Честита радост!” (стихотворения, под псевдонима Любен Певецов, 1930), „Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари” (1930), „Нека обичаме повече България! Изводи, спомени и мисли на един скромен общественик” (1931), „Пред жертвеника на България. Молитвени песни” (стихове, под псевдонима Любен Певецов, 1931), „За Бога и за България” (стихотворения, 1932), „Живот, дейност и възгледи на Иван Евстатиев Гешов 1849-1924″ (1933), „Слава на българския дух! По случай празника на българската книга” (1933), „Обществена солидарност или християнско милосърдие. Опит за уреждане всеобща благотворителна повинност и братска взаимопомощ в България и между българите” (1934), „На труд за България! Венци за светия български труд” (1934), „Песен на българите и на българската сила. В чест на българските юнаци и славянски соколи” (1935), „След горчивите уроци. Най-желателни нововъведения в нашето управление. Принос към разрешаване въпросите на деня” (1936). Псевдоними: Любен Певецов, Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б. Умира на 09.10.1936 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ПРОСТИ!/ брой 103 февруари 2018

Проза:

НЕКА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИЯ…/ брой 91 януари 2017

Публицистика:

ДИМИТЪР ХР. БРЪЗИЦОВ/ брой 103 февруари 2018

ЗАВЕТЪТ НА ЕДНА 50-ГОДИШНА БЪЛГАРСКА УЧИТЕЛКА/ брой 177 април 2025

ИВАН КАПЧЕВ - „РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ”/ брой 186 март 2026

Преводи:

Марк Твен - МОЯТА КАНДИДАТУРА ЗА ГУБЕРНАТОР/ брой 174 януари 2025