Христо Казанджиев

Христо Георгиев Казанджиев, български белетрист, публицист, драматург, критик, е роден на 09.11.1896 г. в град Кюстендил. Учи Оперна режисура и Музикално изкуства в Лайпциг, Германия през 1920-те г. Артистичен секретар на Народната опера в София и драматург в Пловдивския театър. Сътрудничи с разкази на сп. „Съвременна илюстрация”, „Огнище”, „Слънце”, „Сила”, „Листопад”, „Нова комедия”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас”, „Комедия”, „Вестник на жената” и др. Автор на книгите „Легенди” (разкази, 1919), “Дългът” (1928), “Сказания” (1928), “Мъдростта на Крума” (1929),  „Делиормански вечери” (разкази), пиесите „Актьорът” (драма в 4 действия и една сцена, 1913), „Ватахара” (1920), „Жътва” (1936), „Сърцето на клоуна” (1936), „Цар Мурад Мари думаше” (пиеса в 5 картини и пролог, 1936, 1941), „Майката на Хан Крума” (1937), „Блудният син” (драматичен етюд, 1917, 1943), „Черней, горо.. Бунтът на иконите” (пиеса в 7 картини, 1941); спомени за български писатели, сценарий за кино - „Старият полковник”. Членува в пловдивския литературен клуб „Христо Смирненски” - 1944 г. Използва инициалите Хр. Г. К. Живял в Пловдив. Баща на писателя Николай Христов Казанджиев (24.12.1929 - 13.11.2000). Умира на 03.09.1955 г. в гр. Пловдив.


Публикации:


Поезия:

ОКТОМВРИЙСКА ПЕСЕН/ брой 100 ноември 2017


Проза:

ЗИМЕН СПОМЕН/ брой 91 януари 2017

ПЪРВЕНЕЦ/ брой 94 април 2017

ВЕНЦИ/ брой 102 януари 2018


Публицистика:

ПРОВИНЦИАЛНАТА ТРАГЕДИЯ/ брой 96 юни 2017

НАШИЯТ ПИСАТЕЛ/ брой 101 декември 2017