интервю на Валерия Галкина

превод: Литературен свят

Бронтой Бедюров: „В наше време да се пише е подвиг. Да се пише на езиците на малки народи е двоен подвиг. А да си преводач от руски език на националните и обратно - е подвиг три пъти.”

- Бронтой Янгович, как оценявате литературния процес в Република Алтай?

- Мисля, че той малко се различава от процесите в страната като цяло и прилича на ситуацията в другите републики. При нас, както и навсякъде, литературата съществува в много усложнени социално-икономически обстоятелства. Ние изпитваме същите трудности, които изпитват писателите в цялата ни голяма страна, включително и в Москва.

Основните трудности са следните. Първо, мизерното финансиране на литературния процес. Като директор на малко държавно издателство, което се занимава с публикуването на художествена литература, се постарах, използвайки случая, да публикувам всички наши действащи писатели. Издадох немалко, но това, естествено, е недостатъчно. В Годината на литературата нашият Съюз на писателите не получи нито стотинка - нито за издаване на книги, нито за персонална подкрепа на писатели… Това пак е характерно за много региони: и за руските области, и за републиките.

Ето, да кажем, Тува в 2014 г. празнува столетие от единението си с Русия. Във връзка с това събитие й бяха отделени от Федералния център немалко пари, но на писателите от тези средства не се падна нищо. Когато бях млад писател и за първи път отидох в Тува, тогава техният Съюз на писателите се побираше в една стаичка в просторния дом на издателството. Този дом беше подарен някога на литераторите от мъдрия Салчак Тока, ръководител на Тува, който сам беше писател. Бях много изненадан, когато пристигайки наскоро при тях, видях, че Съюзът на писателите, както и преди, притежава само онова малко помещение. Това е недостойно за Тува!

Всичко зависи от ръководството на региона, най-напред от непосредствения в куратора в правителството и после от министрите на отрасли. Например, Министерството на културата Хакасия отделя повишено внимание на литературния процес в контекста на общия културен процес. По-рано тяхната ситуация с книгоиздаването дълги години беше неблагоприятна, но сега книгоиздаването е възстановено и функционира добре. Главното е това да бъде заложено в бюджета на републиката, в бюджета на министерството, което курира, да кажем, Съюза на писателите и другите творчески организации…

Съвременната алтайска литература е станала такава, каквато я виждаме, в резултат на онези промени, които се случиха в нашата страна, започвайки от 60-те години на XX век. Този период беше период на разцвета на нашата литература. При това трябва да се разбира, че втора алтайска литература не съществува зад пределите на Република Алтай: дори и наши етногрупи и да живеят в съседни страни, те нямат обучение на роден език и нямат своя писменост. Това се отнася и до хакасите, и до тувинците, и до други народи: ние просто нямаме резервни варианти. Всичко е съсредоточено в конкретни персони - в нас. През тези години при нас се извърши смяна - отиде си от живота цяло поколение от онези писатели, които създадоха славата на съвременната алтайска литература през съветските години. Всички те бяха възпитаници на Литературния институт, представители на московската творческа школа.

- На какъв език се създава литература в републиката?

- В това е и смисълът, че литературата у нас се е създавала на роден език, но в последните години се появяват и руско­езични автори. Този процес засега е билингвистичен. И аз самият съм билингва автор - още от началото на 80-те години започнах да пиша също и на руски език: научни, литературоведски, исторически, публицистични есета и статии. А стихове пиша само на роден език, та нали достойно да се пише на руски, той трябва да бъде захранен с майчиното мляко. А въобще националните литератури е невъзможно да се развиват без руския език. Ние, както и всички народи, живеем в лоното на Русия, така и всички национални литератури съществуват не сами по себе си, а в контекста на общоруската литература, и ако самата руска литература страда - страдат и всички останали литератури. Един единен организъм.

- Назовете ключовите имена на алтайската словесност.

- Всички не могат да бъдат изброени, но ето най-големите прозаици и класици в последно време: Аржан Адаров, Борис Укачин, Дибаш Каинчин и Кюгей Тельосов. Двамата последни бяха изключително прозаици. Сега, когато ги няма сред нас, у нас се появи нова вълна - женска. Трябва да се отбележи, че в нашата литература дълго време нямаше жени: още през 70-те години аз предприех опити да включа в литературата момичета. Те се състояха. И ето, че не толкова отдавна се появи поредната генерация. Аз дори преди няколко години публикувах антология на женската проза. Сред забележимите автори мога да спомена Зоя Омина, Карлагаш Елдепова, от по-възрастното поколение - Дергелей Маскина, Гузел Елемова, Сурай Сартакова, приказницата Танитпас.

- Един от най-наболелите проблеми на националната литература е проблемът за превода. Как е работата с това при вас?

- Преводаческата школа за последния четвърт век практически е разрушена. Желаещи да превеждат нас, регионалните поети, почти няма: за това не плащат. Когато има възможност, поетите се превеждат един друг, но това е малко. А по-рано имаше добра новосибирска преводаческа школа, но сега тя е в упадък. Трябва да бъде възродена и сибирската преводаческа школа. Там има млади автори; те искат да превеждат, искат да работят. Но за тази цел преводачите трябва да бъдат обезпечени.

Ние имаме огромни запаси от нашата народна литература - това, което се нарича фолклор: нашият епос, нашите песни. Елена Корольова е млада преводачка, която е превеждала мои стихове и исторически предания, тя извърши подвиг: успя да преведе стихове на моя баща, който работеше в песенния жанр. А песенният жанр е най-трудният за превод на алтайска народна поезия. По-рано при нас не е имало дума «поет» - имало е дума «кожончи», което в превод означава «певец»: поетите в миналото са били обикновено  певци. Тази устна литература съществуваше в съветско време заедно с писмената литература. Днес е време, когато устната литература се преобразява, връща се обратно.

- А как и кога е възникнала писмеността в Алтай?

- Алтайската писмена литература на основата на руската писменост е възникнала през 30-40-те години на XIX век. Това е било свързано с дейността на Алтайската православна мисия: писмеността е била необходима за превода на религиозна литература на алтайски език. При мисията е съществувала голяма преводаческа школа, в която са работели изтъкнати хора. Мога да спомена двама големи писатели ХIX век, които ние смятаме за основоположници на алтайската литература: това са Михаил Чевалков, сподвижник на основателя на мисията Макарий Глухарьов, и Иван Штигашев (Иван Матвеевич Штыгашев, 1861-1915). Вече в онези времена алтайската литература се е създавала на два езика. Чевалков, например, не е писал на руски език, но е превеждал от руски на алтайски. А отец Йоан, произхождащ от Шорската тайга, отначало не е знаел и дума на руски. Но по-късно, като студент в Казанската духовна семинария, през лятото на 1883 г. е написал в епистоларен жанр забележителното произведение «Пътешествието на алтаец в Киев, Москва и нейните околности». Аз се възхищавах, четейки тази книга!

Отец Йоан е в основата на формирането на хакаския и шорския литературни езици. Неговият принос в развитието на тюркологията още не е оценен напълно. Впрочем, текущата година беше обявена в Хакасия за Година на Иван Штигашев и успешно завършва.

- Разкажете за алтайския будизъм.

- Алтайската версия на будизма отдавна е адаптирана към нашата народна традиция и има много дълбоки корени: тя води към древния уйгурски период, когато още не е имало разделение на школи, и в нея са скрити традициите на древното несторианско християнство. Учените го наричат бурханизъм, а някой - тенгрианство, но аз го наричам пантеизъм. Това е научно-екологичен мироглед. За алтаеца свещената земя се намира не в Палестина, както е за християните, и не в Арабската пустиня или в Хималаите, а наоколо и под нозете, защото това е неговата родна Планета-земя (Йер-Алтай).

Въобще при нас сега религиозната ситуация е индиферентна. Наред с будизма при алтайците съществува и православието, тъй като значителна част от населението някога е била покръстена.

в. „Литературная газета”, № 51-52 (6581), 28.12.2016 г.