Тодор Драганов

Тодор Драганов Чобанов, български писател, е роден на 01.09.1902 г. в град Ямбол. Завършва гимназия в родния си град (1922) и Историко-филологическия факултет на Учителския институт в Пловдив. Учител и училищен инспектор. За пръв път печата през 1922 г. в сп. „Лебед”, кн. 1. Сътрудничи на „Светлоструй”, „Съзнание”, „Заря”, „Зора”, „Земеделско знаме”, „Изгрев”, „Развитие”, „Варненски новини”, „Бургаски фар”, „Вечерна бургаска поща”, „Последна бургаска поща”, „Кооперативно село”, „Дом и училище”, „Ловна просвета”, „Ловец” и др. Участва в редактирането на сп. „Лебед”, „Crescendo”, „Синчец” и др. В началото на творческото си развитие е под силното влияние на западноевропейския модернизъм, което е ярко изразено в първите му две стихосбирки. След кървавите априлски събития (1925) става привърженик на реализма. Псевдоним: Божидар Овчаров. Книги: „Истерични веери” (стихове, Ямбол, 1923), „Гонг” (стихове, Ямбол, 1924), „Зов от угарите” (стихове, 1928), „По неравен път” (разкази, Ямбол, 1938), „Завоят” (роман, Ямбол, 1939), „Зад синята верига” (повест, Ямбол, 1940), „Добри сърца” (пиеска в 3 д. за деца и юноши, Ямбол, 1941), „Ловни шеги. Разкази за ловци” (1967). Умира на 31.03.1978 г.


Публикации:


Поезия:

МЕЧТА/ брой 91 януари 2017


Литература за деца:

ВРЕД ЗЕМЯТА СНЯГ ЗАСТЕЛИ…/ брой 99 октомври 2017