УСПЕЛИТЕ В ЖИВОТА

Иван Ченчев

Човек само тогава е истински човек, когато в своя стремеж към по-хубаво, към по-добро съзира всички грешки на извършеното, на постигнатото досега и недоволствува. и тая му именно недоволност е новият силен тласък напред. Това прави човека симпатичен, горд, вечно неспокоен и по-силен.

Има една особена категория хора в нашия живот - те винаги проявяват признаци на доволство - те винаги са спокойни: те са, както мнозина си шепнат на ухото и искрено желаят същото за себе си, успелите в живота.

Успелите в живота ли?

Поговорете с някой член на тая специална категория „успели в живота”. И какво? Смятате ли, че той ще ви изтъкне своето доволство? О, не: и той недоволствува, но другите, всичките - те само го смятат за такъв.

И започва да ви излага той причините за своето безпокойство: липсва достатъчно сняг за пързаляне със ски; приятелката му е недоволна - открила, че пръстенът, който ей така, поради сърдечни вълнения, й е подарил, е загубила снощи след полунощ… и пр. Е, нима тоя човек е успял в живота?

Други се изразяват малко по-иначе - те избягват горния израз и лаконически съчетават всичко в една малка думичка: кариера. А то си е пак същото, т. е. въпросното лице се нарежда между „успелите в живота”.

Да гориш в огъня за едно светло бъдеще, да си готов на всичко пред изискванията за благото на народ и човечество, да си един от първите по стръмнината на преходното - ето, това е то да си човек.

И тъкмо тия хора са, които с пълно право могат да носят и носят името „успели в живота”.

Те са истински успелите.

Защото съзнателно себераздаване, съзнателно приобщаване към обществения живот - не за лични, користни хора, а за благото на многото, съзнателно пожертвувание ще позволи на другите да кажат с думите на Максим Горки: „Човек! Как гордо звучи това!”


в. „Литературен час”, г. 3, 17.03.1937 г.