ОТ КАКВО БИЛО

Драгомир Шопов

ОТ КАКВО БИЛО

Хвърчилото не иска да лети,
а пада и край мене се върти.
Защо ли го нашарих със бои,
когато от небето се бои?

Виж: малко коте нарисувах аз.
Такова имаме си го у нас.
Я чакай, чакай! Моля те, кажи,
дали пък котето не му тежи?


КАК?

Пеперуда голяма
нарисувахме с мама.
Със крила и очички -
да поглежда към всички
и да литне самичка
към добрата горичка.

Ах, каква е сребриста,
но стои все на листа!
Вятър няма, това е!
Тя без вятър не знае
да лети, да пътува.
Вятър как се рисува?


МАЛКИЯТ ХУДОЖНИК

Батко цял ден в къщи седи
и на Ангела рисува
нещо от „Ну, погоди!”
- Ето го вълка.
Понеже е разгневен,
ще го направим целия
зелен.
А този голям носорог,
виж го какъв е строг,
виж го какъв е наперен -
ще го нарисуваме черен.
Сега става най-интересно,
най-интересно,
но не е лесно
на блокчето
в самото крайче
да нарисуваме
малкото зайче.
- А защо в самото крайче?
- Защо ли?
Ами с очите си видях
как го е страх.
- Батко бе,
то все побеждава.
Тогава?
- Вярно. Но има ли
такава боичка,
с която може
да се рисува всичко -
и страх,
и храброст голяма?
- Май няма.
- Понеже и аз
такава боичка
не съм видял,
нека заека
си го оставим бял?


НЕ БИВА ТАКА

Настина врабчето. И ето -
не иска даже трохички.
Само присвива очички.
Ангела го гледа със жал.
- Мамо, да му занесем моя шал,
да му сварим чайче,
а, майче?
Аз ще му го давам с лъжичка -
капка по капка.
Готова е да му предложи
двете си ръкавички
и плетената си шапка.
Но когато ръчици протегна,
врабчето побегна…
Ето го там, отсреща,
на балкона.
Ангела, кажи му по телефона
да се върне!
Не бива така. Не!
Чая си да изпие поне!


У ДОМА

В едно блокче
мама рисува морето
с кораби и вълнички.
Ангела пък
си пъха нослето
в мамините боички.
И гледай какво става:
нослето почервенява,
после е вече кафяво,
зелено…
Ангела ще трябва непременно
нослето си да измие.
- Готови ли сте, ръчички,
да й помогнете вие?
И мама запява:
„Хей, ръчички, хей ги две…”
Ангела пък започва да реве,
понеже е студена водата.
Студена,
ама измива боята.
И нослето е чисто отново
и даже готово да разбере
(дали наистина разбира?),
че не бива
навсякъде да се завира.