ДЕНЯТ НА МАКЕДОНИЯ

Евтим Спространов

Наскоро след земетресението в Тракия посетих градовете Пловдив, Борисовград и Чирпан. Нашите прокудени сънародници ме питаха - ще празнуваме ли деня на Македония.

- Да, ще празнуваме. Денят на Македония не е ден за радост и тържества, а ден да опресним спомените си за поробената татковина, да се въодушевим, да се насърчим, да съберем духовни сили, за да продължим борбата до желания край.

Пък и нека види светът, че не забравяме и не можем да забравим нашите родни места и тогава, когато се намираме в най-голямо бедствие, в най-лошо положение?

И наистина, какво значение има денят на Македония?

- Да видим какъв път сме изминали досега и какъв ни предстои да вървим. Пък и да се озарим със Светия Дух, за да не ни хване малодушие и отчаяние и да отслабим борбата си против жестокия противник, който губи равновесие и чувствува, че плячката се изплъзва от окървавените му ръце.

Ние сме борците за свободата и равноправието между народите на Балканите. Дерзайте и ободрете се! Да не се умори ръката ни. Духът ни да бъде бодър и смел. Облаците и гръмотевиците, които ще очистят политическата атмосфера в поробеното ни отечество, вече се съзират. Бумтението им вече се слуша. Наближава денят на свободата и възкресението.

Денят на Македония е за вдъхновение и бодрост. Горе главите! Жертвите да не плашат.

Само така ние ще успеем в голямото дело на свободата, само така ще видим родните огнища, гдето първи път ни озари божията светлина.

——————————

в. „Македония”, г. 2, бр.493, 2.06.1928 г.