ДУША

Кръстьо Кръстев

ДУША

“В мен срещата на две епохи стана,
ехтя у мен двубоят им жесток”.

Пеньо Пенев

Живя и ти във три епохи вълчи,
изстрада дом и преходи, любов.
А срещу теб животът се опълчи
и те захапа със захват жесток.

Бедите те настигаха и биха.
Но ти вървя. След теб и аз вървях.
Приспиваха ни пак горчиви стихове,
а ни събуждаше усоен страх.

Дори езикът роден бе изкълчен,
а българският храм опорочен.
Но надживяхме три епохи вълчи,
защото бях със теб, а ти – във мен.

А има още зло да ни настига,
да ни пресреща и гнети на път…
Написахме печалната си книга,
но има ли души да я четат?


***

Мен София не ме въздигна в рицар,
не ме направи и лауреат…
По буква пак съзиждам своя град
и пак така съм верен на Марица.
Не са ми нужни титла и награда,
когато гледам хорицата тук,
оставени на хлебец и на лук –
сами умират и самички страдат.
Народе, мощен глас въздигай,
сам прогони свирепите оси.
И стига с тази свобода на книга –
мълчанието как ще ни спаси!
Не скъсаш ли продажната верига,
не си народ, народе мой, не си!