ПО НАВИК
Търговецът Станков от нашия град
човек бе разумен, почтен и богат:
със млада съседка бе встъпил в съпружие
и с честен съдружник в търговско съдружие.
Най-после на Станков и син се роди -
жена му в възторг бе, а той в възхищение.
И ето, щастливи, че род се плоди,
поканиха гости за свято кръщение.
След обреда попът с ръката си знак
посочи за подпис, но толкоз се слиса
бащата, че топна перо и подписа
в кръщелната книга - как мислите вие? -
„Баща на детето: М. Станков и С-ие”.
——————————
сп. „Смях”, г. 1, бр. 11, 14 август 1911 г.