Димитър Бабев

Нижат се, отиват си години -
воинство, повикано под стяг.
Пътища широко запустяха,
в бурен ще обрасне къщний праг.

И като след страшно поражене
във неравна и жестока бран,
гледам как разплакан отминава
и последния в живота блян.

——————————

сп. „Смях”, 8 юли 1912 г.