СЛЕД ТЪРЖЕСТВАТА

Димитър Стойчев

СЛЕД ТЪРЖЕСТВАТА

(Имитация)

Минаха празните шумове,
тях ги празнуваха ламбите,
млъкнаха и дитирамбите
на изпращелите умове.

Много награди се дадоха
на наш Борис пълнолетния;
на Пижо - най-беззаветния
пак от коматя отядоха.

Речи държаха се пламенни
за първенеца в България;
Гешов най-харно удари я,
но ний в сърцата сме каменни.

Мудно днес влачи се времето,
като бай Пенча със сопата,
гостите са във Европата,
Пижо си мъкне пак бремето.

Ний пак, с души вечно влюбени,
в София газим калищата
и се мотаем в кълчищата
на наште сметки загубени.

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 36, 5 февруари 1912 г.
Публикувано под псевдонима Пройдоха.


МЕЧТА

Да бях банкер; да бях владетел горд;
да бях Рокфелер или Форд.
в туй време на стагнации световни
и тежки изпитания върховни,
не бих работил като кон,
нито строил заводи от бетон
за пласмент на своя капитал
аз друго средство бих избрал:
поне едничък милион
на себе си бих в заем дал.

——————————

в. „Щурец”, г. 2, бр. 97, 20.10.1934 г.
Публикувано под псевдонима Пройдоха.


СЪДБА

Черна котка ми премина
пътя ми на тоя свят,
но не помня аз година
балансирана без яд.

От детинството си спомен
пазя досега със страх -
за успеха школски скромен
все ядях пердах.

И по-късно участта ми
пак не беше по-добра
и на множество измами
плячка бях добра.

Помня едно лято боже
уж се всичко промени,
дойдоха за мене тоже
по-щастливи дни.

Но във същото туй лято
по старому тръгна пак:
на една фатална дата
встъпих във законен брак.

——————————

в. „Щурец”, г. 2, бр. 39, 3.11.1934 г.
Публикувано под псевдонима Viveur.


СРЕЩА

След множество дълги години
сляп случай ги срещна нечакано пак:
той - някога влюбен до гуша хлапак,
а тя -
мадоната нежна с очи ведросини.

Хлапакът бе днеска магистър
със име известно, с деца и жена,
а тя във търговска кантора една
с пенсне
попълваше някакъв скучен регистър.

Те някога четяха Верлена, Спиноза,
за Вайнингер спореха страстно и с жар,
но днеска той мъж бе и кротък, и стар,
а тя -
отдавна-отдавна повяхнала роза.

И вместо за Гете, Уайлд и Спиноза
те почнаха разговор с истинска страст:
… тя, горката, се жалеше от ишиас,
а той -
от остра склероза.

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 113, 9.02.1935 г.
Публикувано под псевдонима Митя Разгуляев.