Александър Навроцки
Александър Навроцки (Александр Александрович Навроцкий), руски поет, прозаик, драматург и издател, е роден на 1/13 март 1839 г. в Санкт Петербург. Завършил е Военно-юридическа академия в Петербург, работил е като прокурор, съдия и председател на военен окръжен съд, достига до чин генерал-лейтенант. Публикува поезия в списанията „Вестник Европы” (1869-1871), „Русский вестник” (1903-1904), „Мирный труд” (1905-1907), „Светоч” (1910) и др. Автор е на романа „Семья Тарских” (1869), на книгите със стихове, исторически драми и повести „Иезуиты в Литве” (1876), „Картины минувшего” (1881), „Волны жизни” (1894), „Сказания минувшего” (1897), „Под ударами судьбы” (1898), „Каждому свое” (1899), на исторически балади, драми в стихове, комедии и романи, събрани в книгите му „Крещение Литвы” (1874), „Светочи Русской земли” (1896), „Сказания минувшего. Русские былины и предания в стихах” (1896, 1899, 1902), „Драматические произведения” (в 3 тома, 1900), „По Волге. Волжские былины и сказки в стихах” (1903), „Драматическое творчество” (в 3 тома, 1909-1913), „Одноактные драмы” (1909) и др. Издава сп. „Русская Речь” (1879-1882). Член е на Военно-историческото общество (1891 г.), на Литературно-художественото общество (1900) и на общественото обединение „Русское собрание” (1903). Умира на 28.05./10.06.1914 г. в Петербург.
Публикации:
Поезия:
