ЕДНА И СТО…
превод: Георги Ангелов
миниатюри
ЕДНА И СТО…
Искреността е форма на безстрашие. Има и други форми, например, ярост неразумна, благородни пориви, самоотверженост… малко ли са… Искреността е форма на безстрашие, което има най-близко отношение към изкуството. А маниерността на формата, преднамерената сложност, високопарността, грубостта, словесното разстройство, усуканото, представяно за мъдрост, лъжливата многозначителност - всичко това са форми на страха. Какво ще кажат, ще го оценят ли, ще го напечатат ли… в крак ли си с времето или си безнадеждно изостанал… Достатъчно умно ли е… И още сто причини.
Въпросът за искреността е централен в изкуството, защото без нея… Можеш да стигнеш до висок предел, но по-нататък - не…
НАШИЯТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН…
Когато е необходимо някой да похвалят много, а не им се ще, казват: „забележителният…”
Нашият забележителен майстор. Нашият местен гений…
А сега казват - „култов” писател. И аз веднага си представям огромна зала, сцена и беснеещи момичета, клатещи се, махащи с ръце.
ГРАНИЦИТЕ НА ВКУСА
Вкусът е свойство на зрителя-читателя. Онзи, който рисува или пише, не разбира това. Вкусът е поглед отстрани, сравняване на различни гледни точки. Авторът е лишен от вкус. Той трябва да има друго свойство - верността към себе си. Искреност и точност.
БАНАЛНИ ДУМИ
Беше добре, после зле, после - светло, топло… И отново потъмня… И така винаги.
Хората, които живееха около нас, се разотидоха, или умряха, или ние с тях се разминахме по своите пътища. Казват, че в Русия трябва да се живее дълго, само тогава нещо може да се получи. Но да се живее дълго е скучно, тук всичко се повтаря.
Остава само - тревата, хълма, реката, която тече под хълма…
Но това е достатъчно, за да се живее.
ЖИВЕЙ, НЕ ЖИВЕЙ…
Блок виждал символите на тъжното постоянство:
… улица, фенер, аптека…
Градски човек.
А какво виждах аз през последните четиридесет години?..
дърво
стобор
път
Ще умра, след сто години ще е все същото:
… път, дърво, стобор… Трева…
Добре би било, ако те останат да живеят…
НОЧАКВАН ИЗВОД
Слабата памет има много недостатъци, но затова пък едно достойнство: със себе си не е толкова скучно.
ЛУНЕН СИПЕЙ
Когато започнах да рисувам, моят учител, гледайки портрета, попита:
- Това тук - защо?..
Беше буза. Отговорих му:
- Това е и каменист сипей на луната.
Той кимна - „зрителните асоциации, ето главното”.
ЗА ПИРАМИДИТЕ
…египетските пирамиди са от камъни, не по-високи от човешки ръст…
ЛАЗАР БЕРМАН…
Слушах го в Серпухов, в почти празна зала, преди двадесет години. Той беше малко над петдесетте, но изглеждаше по-стар. Порази ме с ясното разбиране за онова, което свири. И ми се стори, че му е все едно колко души са в залата. Ако нямаше никого, той пак така би свирил.
Помислих си тогава - ето така трябва да се пише, да се рисува…
СВОИ ЗАКОНИ
От самото начало в художника е всичко, необходимо за живописта. Затова в начинаещите понякога поразява неизвестно откъде появилото се умение. Средното равнище на майсторството постепенно расте, това е всичко. Художникът като готов хомункулус, e вътре в себе си, по малко израства…
Или загнива.
МНОГО ЧЕСТО
Хората, най-добре приспособени за дадени дейности, не ги вършат. Познавах двама-трима души, които имаха литературна дарба, чувстваха словото, говореха интересно…
И - нищо не пишеха, не им беше интересно.
А пишат съвсем не най-добрите.
Подозирам, че така е във всяка работа.
А какво правят най-добрите, най-подходящите?..
УСЕЩАНЕТО Е ПО-ВАЖНО
Ако в книгата има зрънце, то ще настигне автора, макар и след много години, и написаното ще се случи.
Изкуството е светоусещане. Мирогледът изостава от светоусещането с половин живот.
