ВЪРВЯ ПО УЛИЦАТА….

Рифат Гумеров

превод: Георги Ангелов

***

вървя по улицата -
гледам всички в очите -
момиче
предлагам ти себе си
като ненужно коте
на което му е писано от раждане
да го
удавят

——————————

ХИМИКАЛКА

И повече не получавам писма
с мастилени петна
от мамините сълзи…

——————————

***
Ние сме две капки вода,
паднали в морето…
SOS!

——————————

***
Между асфалта и гората
стълбове застинали са скръбно -
паметници на загинали дървета…

——————————

***
Целият ми живот
преди теб
е бил самота -
за което дори не съм подозирал,
докато не те срещнах…

——————————

ВРЕМЕНАТА НА ВЪЗРАСТТА

гледам
снимка - виждам миналото
в огледалото - виждам настоящето
в рентгеновата снимка - виждам бъдещето

гледам
теб - виждам
миналото - настоящето - бъдещето

——————————

ЛЕЛЯ

Моят чичо много обичал годеницата си.
Така ми казва баба…

Започнала войната.
Чичо заминал на фронта. Доброволец.
Годеницата му се омъжила за чичов приятел…

«Когато се върна - писал чичо -
ще ви убия и двамата…»
Но не се върнал. Дошла хартия.
А баба ми не може да чете на руски…

- Падна със смъртта на храбрите… - прочели й.
Мълчала баба ми. Чичовата годеница плачела.
Чичовата годеница виела. Мълчала баба…

Чичовата годеница отишла при баба.
Тогава хората я нарекли глупачка.
Сега аз я наричам леля…

——————————

***
Събудих се от шума на дъжда…

В стаята беше полумрак,
доверчиво притиснали се до ботушите ми
стояха твоите ботушки…