ПАРОДИИ
превод: Тихомир Йорданов
ДАЙ БОЖЕ
Дай Боже да не изпадам във беда,
герой в действителност тревожна,
да съм богат, да не крада.
Разбира се, това е невъзможно.
(Евгений Евтушенко)
Не дай си Бог обидена жена.
На всекиго, когото съм обидил,
аз прошка вече съм предвидил.
Туй нека да остане настрана.
На съдията лапа, че подавам,
не дай си Боже, да разберат в съда.
А книгите си ще издавам,
ако, разбира се, не ме запрат.
Но дай си Боже да е малък срок
и вкусни да са техните котлети.
За да ми бъде туй урок
добър за званието на поета.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН
Застанала на тротоара
лежи си зимата във пенюара…
*
С голямо цветно одеяло
пристига пролетта изцяло…
*
Старее есента и нищо
не може в туй да й помогне…
(Давид Кладницкий)
Студеното слабост си има.
Студът на духа не тежи.
Да знаеш, в студената зима
обичам жена да лежи.
За някого ще е понятно.
Бих казал: „Такава ела!”
На мен, като мъж, е приятно
да гледам прозрачна пола.
Изобщо с поличката „мини”
избързала пролет тече.
Към лятото, вече в бикини,
сърцето само ме влече.
На есен е истинска мъка:
във цветни парцали при мен
пристига от някакъв пъкъл
жена ми със глас простуден.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Да прощават и Бог, и Природа,
другояче да е, но кога?
Най-безсрамно крада от народа,
но, признавам си, само Слова.
(Владимир Молчанов)
Туй са гени с такава порода,
другояче да е - но кога?
Най-безсрамно крада от народа.
нима може без кражби сега?
Много жалко с привичка такава
да осъмваш със чужди слова.
Той богат е, пък аз до забрава
съм си беден, крада затова.
И понеже съм негов син аз роден,
сметка няма на мен държи.
Аз характера зная народен -
ще търпи и такива лъжи.
Онзи ден се въртях край словата
(бях си грабнал аз образ един),
много пуших, решавах, когато
види Бог, не останах самин.
Божа дума - виж сборник отново.
Нова слава и почести пак!
Но дойде следовател… такова…
каза: тръгвай със мене, глупак.
ПО ПОВОД НА МЪДРУВАНЕТО
Вече даже обръгнах
от гроздов грозд, синева.
И си тръгвайки, тръгнах.
Кой измисли това?
(Владимир Овчинцев)
Вой виелица ръчка
да се вие в катун.
Пудриш смачкани бръчки,
като мозък без ум.
С бледи думи навързваш
тънка нишка в ръка
и забързано бързаш.
Кой говори така?
Няма мир от такава
тъй измамна лъжа,
че направо изправен
аз нелегнал лежа.
Ловко ниже поетът:
загоряло гори.
Туй е глупост проклета -
да я мислиш дори.
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Бреза във одеяние нелепо,
във чудна рокличка офика…
(Семьон Семянников)
Кой по-богат е (да заплачеш!)
видях в гората възмутен:
офика в дреха от Версачи,
брезичка в рокличка от лен.
Пожалих бедната другарка,
изгаряйки от руски срам.
И закрещях тогаз без мярка:
- Русийо, няма да те дам!
