Галатия Казандзаки

превод: Кръстьо Станишев

Очаквах любовта и казвах - ще дойде в тиха вечер
без вест, безшумно, като лека милувка отдалече.

Ще дойде бавно, както идва в снега студен кокиче
и както храста див внезапно с цвят нежен се облича.

Ще дойде като ден в сърцето на януари блеснал,
честит ден, облаците зимни със грация разнесъл -

тогаз сърдитата природа отпуска се във блясък,
потъва в радост, в слънчев празник щастлива се унася.

Очаквах любовта да влезе във пустата ми стая -
тъй лъч от нежната зорница се смее и сияе.

Да светне всичко и сърцето звезда да е, над нея
ръка да спре, да я докосне добра и чудна фея.

Очаквах любовта и ето - тя дойде, ала мрачна,
горко ми, без усмивка беше лицето й във здрача

и хладен страх усетих остро в сърцето си тогава,
че сякаш в неизвестен път през мрака се отправях.

Очи във мен тя взря веднага и аз видях - очите
на мойто дълго робство тежка верига как изплитат.

„Ах, тази съм, която чакаш, дойдох!” - ми каза меко
и над главата ми склонена ръка положи леко…

Очаквах любовта и казвах - ще дойде в тиха вечер
без вест, безшумно, като лека милувка отдалече.

И тя дойде - смълчана, дива, бе господар намръщен,
пират, донесъл кратка радост, която в смърт превръща!

И пред грамадната му сила като тръстика аз съм (1) -
самотна, малка край реката - и вихър ме отнася.

Животът ми е без кормило в ръцете му всевластни,
ту в бездни ме захвърля, ту пък посред звезди ме тласва.

И както слънцето с целувка цветеца възкресява
и след това със своя огън жесток го изсушава.

така душата ми във твойта целувка - люляк светъл
понявга цъфва, а понявга изгаря като цвете.

————————–

(1). В гръцкия език има две съществителни за любов - в мъжки и в женски род. Поетесата е употребила съществителното от мъжки род, сравнявайки любовта с господар.