ПРОЛЕТНО СЪБУЖДАНЕ

Валентина Атанасова

ПРОЛЕТНО СЪБУЖДАНЕ

След сладкия невинен сън
дърветата по пътя зазоряват
и тръгва монотонна тишина
между огрените баири.
Росата хвърля свойта дреха,
поръбена със капчици кристални,
върху засмените поляни.
Самият рай се настанява
в ливадата сред жълтите цветя.
И заиграва светлината
на крехката надежда танца
по тичинките, затрептели
от благоуханния безброй.
Човешкото око не смогва
да пренасели красотата
в душата още неразсънена.
Умът не може да осмисли
на свежа радост празника,
                                потеглил
от утрото на чисто съвършенство
към изблиците светли
                              на безкрая…


АДАЖИОТО НА АЛБИНОНИ

Спри! Закови пръсти
върху струните на цигулката!
Накарай ги да замълчат,
за да остане този миг
по върхарите на мурите,
които стенат,
          превити от нечия воля.
Спри, защото днес
               аз съм ръката на вятъра.
Закови струните на цигулката,
за да чуеш своя копнеж,
своя неистов порив,
който ще остане във времето
                                        вечно млад
и ще върви докрая
                             след теб
с керваните на любовта.
А сега изтръгни поне
един-единствен дяволски звук,
който би накарал ням да проговори,
който и глух би дочул,
който би изтръгнал искри
от очите на слепия.
А след това закови пръсти
                              върху струните,
защото аз съм ръката на вятъра,
който милва косите ти,
звук, разпилян по петолинието
                              на живота…