Петко Топалов

Петко Димитров Топалов, български поет, прозаик, философ, преводач, е роден е на 1 март/ 14 март 1899 г. в град Троян. Завършва основното училище в родния си град и Търговската гимназия в Свищов, където негов учител по търговска география е поетът Николай Лилиев. Първите му стихове, написани по народен мотив, са публикувани в сп. „Родна мисъл” (Плевен). Литературният критик Георги Константинов пише в книгата си „Николай Лилиев” (1963): „Като студент в Софийския университет известно време аз другарувах с Петко Топалов, студент по философия. Той беше от Троян - много мил, нежен, затворен в себе си, удивително скромен, болезнен. Почина много рано. И той беше свършил Свищовската гимназия и беше учил при Лилиев. Петко Топалов беше първият човек, от когото научих нещо по-определено и интересно за Лилиев, мой любим поет още от 1918 година. После, като се сближих с Лилиев, често говорехме за добрия, мургав момък Петко Топалов. Лилиев знаеше всичко за него - за литературното му творчество, за ранната му смърт. Той дори си спомняше точно на кой чин е седял Топалов.” След завършването на Търговската гимназия, поради разклатеното си здраве Топалов прекарва една година в родния Троян. Учи философия в Софийския университет, увлича се от толстоизма и до смъртта си остава негов привърженик, сътрудничи активно със стихове и легенди на сп. „Възраждане” - орган на българските толстоисти. Превежда от немски откъси от „Гатанджали” на Тагор. Оставя и дневник. Умира внезапно на 25 ноември 1925 г. - само на 26 г. Единствената му книга - „Песни и легенди” е издадена посмъртно през 1925 г. от книгоиздателство „Възраждане”. Върху надгробния му камък са издълбани, избрани от приятелите му, негови стихове: „Смирен и нежен като песен/ и в светли блясъци роден,/ далеч от скърбите наесен,/ аз виждам чакания ден.” През 1971 г. при разчистване на старите гробища на Троян, гробът му е загубен завинаги.


Публикации:


Поезия:

ТЯ ЧАКА/ брой 91 януари 2017

ДЕЦАТА/ брой 92 февруари 2017