Людмила Шаменкова

превод: Тихомир Йорданов

Все вечните брадати буренаци,
все жълтата повяхнала трева.
Прегръщат се и храстите - пияници.
И псуват се, на майка при това.

Редят се нивите една след друга,
тъй както бликнали сълзи реди
и овдовялата съпруга,
не сварила деца да си роди.

Намръщен той върти геврека
на камиона със задавящ се мотор.
Как иначе, изхранва се човека
с пренасяна говежда тор.

И сякаш със гърба си той усеща
и тежестта на черните поля,
и детската ръчичка в пот гореща,
държаща се за майчина пола.