ПЛИКЪТ
превод: Живодар Душков
Викаше я в нощите самотни,
пълни със кошмарни сънища,
а в небесни летни пътища
светлите звезди го коткаха…
Чака Любовта си ден след ден,
търси той любимото момиче,
вярва, че ще дойде. „Ще обичам!
Ще изчезне болката у мен!”
Тишината отговаря звънко
и слуха проряза му гласът.
Сам представя си със шум часът
и невинно нещичко измрънка.
На вратата звънна пощальон!
У сърцето огън жаден лумна,
тъй навярно слънце бряг целува:
„Тя за мен ли днес си спомни?”
Гледа плика - почерк непознат.
И подателят не е посочен…
Завъртя писмото и нарочно
взря се и във синия печат.
Тъй пликът остана неразтворен -
знак, че винаги надежда има…
Ще почака, ако ще, година,
но ще има своята „Love Story”…
Чувства се виновен - сам се вгледа:
не запази любовта си чиста.
И с какво ли е изписан листът?
Дали не
с илюзия поредна?
