БР. 4’ 2016 г. НА СП. „ПЛАМЪК”

Излезе зимният брой на сп. „ПЛАМЪК”, последен за 2016 г. Този път изданието е събрало автори от Сливен и околността, за да добием реална представа в ретроспективен план колко известни имена от сливенския край обогатяват нашата литература. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура” - Сливен, както и от НФ „Култура” към Министерството на културата.

Водещата тема е отбелязването на 130 години от смъртта на ДОБРИ ЧИНТУЛОВ - чрез историко-биографичен и литературно-критически очерк от ГАВРАИЛ ИЛИЕВ-СТОЯНОВ, както и чрез най-известните творби на Чинтулов - част от непреходното възрожденско наследство: „Къде си, вярна ти любов народна?”, „Стани, стани, юнак балкански” и „Вятър ечи, Балкан стене”.

Припомняме си и емблематични творби от родени в Сливен поети и писатели: ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА („Амазонка”, „Потомка”, „Стихии”, „Моята песен”), ЙОРДАН ЙОВКОВ („Кощута”), стихотворения от СИРАК СКИТНИК, ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ, ДАМЯН ДАМЯНОВ, РАДОЙ РАЛИН, НАДЯ НЕДЕЛИНА; ще прочетем философското есе на АТАНАС СЛАВОВ „Да прекосиш границата, за да намериш алтернативното си „Аз”; ще се замислим над постмодерната теория за бунта с лекцията на проф. ЮЛИЯ КРЪСТЕВА (превод на ДАРИН ТЕНЕВ), която тя изнесе преди 2 години пред студенти и преподаватели в Аулата на Софийския университет.

Към така наречената „Сливенска група” се числят и такива имена като поетесите СТАНКА ПЕНЧЕВА, ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА и ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА, хумористът ПЕТЪР НЕЗНАКОМОВ, класикът в белетристиката КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ.

Брой 4 на „Пламък” за 2016 прави впечатление с жанровото си разнообразие - стихотворения, разкази, новела (от ЙОРДАН КАЛАЙКОВ), критически статии (от ЙОРДАН КАЛАЙКОВ, ВЛАДИМИР БЕЛОВ, ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ, ПАНАЙОТ МИТЕВ), есета, историко-литературна студия, изкуствоведски портрет (ДЕНЬО ДЕНЕВ за художника ПЕТЪР КАЙРАКОВ). Разбира се, преобладава поетичната струя и с опит да се привличат автори от различни поколения - от най-младата МИЛЕНА НИКОЛОВА, през изявените поетеси ИЛЕАНА СТОЯНОВА и ИВЕТА ДАНАИЛОВА до утвърдени имена като ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА. Има и неизвестни на широката аудитория автори, за които редакторът ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ би било добре да ни информира с биографични бележки.

Списанието е илюстрирано с рисунки на СИРАК СКИТНИК и архивни снимки от Възраждането.

Тенденциите в редакторския подбор се движат в хармоничното съчетаване на памет и съвремие, класически стих и модерни инвенции, атрактивния сюжет на късия разказ и многопластовото повествование в по-обемни белетристични форми.

Анжела Димчева