СТИХОВЕ

Максим Максимов

БРАЧЕН ДОГОВОР

Всички подробности - договорени.
И накрая, най-накрая
със ситен шрифт пише:

„Да се обичаме”.


БУМЕРАНГ

Човечеството е измислило
часовници и календари,
за да убива времето.
А после изказва своите съболезнования
в огромен некролог,
наречен от приличие - История.

Какво ще бъде миналото?

Купища от невалидни календари,
ръждясали часовници, човешки кости…

Времето наказва своите убийци.


НЕВИДИМО

Смъртта се ражда
с твоето рождение.
Във този час - огромен е животът
и малка, много малка е смъртта.

Невидимо животът намалява
и още по-невидимо расте смъртта.
Чуй! Тропа старецът с бастуна,
а всъщност тропа вече тя.

Камбанен звън.
С живота някой се прощава…

Животът свършил.

А всъщност -
умряла е смъртта.


ЗА ЛЮБОВТА

На територията на любовта
няма равни.
Там нещата са необясними…
Там нещата не подлежат
на никакви логични закони…
Лъчите на разума там не достигат…
Там свети единствено от чувствата,
нажежени до синьо.
Какво ли има в главите
на тези безумно влюбени хора?

П.П. Разказ на един лекар:
При аутопсията на един безумно влюбен
отворихме черепа, а вътре чудо!
Вместо мозък, едно огромно
недишащо сърце…


ЩАСТИЕТО НЯМА СЯНКА

В най-горещия ден,
покоряващ върха на своя живот.
Шепа сняг вземаш за доказателство.
Но когато слезеш долу,
показваш на хората само мокра длан.
Докато обясняваш как всичко е станало,
ръката ти -
напълно суха.


САМОТНОСТ

Гост на себе си…


ИЗВЕДНЪЖ

Изведнъж стана по-тихо!
Излезе си човекът,
който беше мълчал
през цялото време…


***

Една тъга, една троха -
тъй рони старецът изсъхналия хляб,
а около него ято гълъби.
Не е самичък старецът.
Ах, господар е той на скромната трапеза,
заобиколен от толкова небесни гости.
И рони старецът живота си изсъхнал
година след година, спомен подир спомен.
А гълъбите лакомо кълват, кореми пълнят.
Душици!
След миг, до шушкa изкълвали всичко,
ще излетят по своите небесни работи.
Отново старецът самичък ще остане
без хляб и без последната троха дори.
Съвсем самичък.
И само бъдеще пред него.


ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУВАМ

Жената, която целувам
е с парфюм като твоя.
Затварям очи…
И вече тебе целувам!
А сърцето, наивникът стар,
заеква от радост:
тя се з-завърна,
тя се завърна…

Господи, дали да отворя очи
или завинаги сляп да остана….


БУКЕТ ЦВЕТЯ

Букет цветя.
Нещастни и красиви.

Подарявам им Човек….


САДИСТИ

Часовникът и огледалото.

Единият бавно убива,
другият безмилостно отразява…


***
Примката и въжето
са на кота нула.

Няма място между мене и земята.

Копая кладенец.

Не знам дали вода ще се намери,
но има място, за да се изправя.


***
Вчера погребахме птицата.
Падна внезапно,
като вест от небето.
В някой облак ли
беше свила гнездо?
И мълния в миг я удари?
Но небето беше безупречно синьо
и грееше слънцето както винаги.
Вчера погребахме птицата.
Без много приказки, без шум.
Изкопахме едно мъничко гробче
и я заровихме.

Много лесно се копае
гробче на птица…