КОЛЕДНА ПЕСЕН

Йордан Стубел

Расло дръвце и листило,
по Игнажден род родило,
млади вейки позлатени,
зрели ябълки червени.
- Що си расло във градина,
между бисер и коприна,
тъй високо и клонато,
с чудни ябълки от злато?
- Ой ти, птичко сребропера,
аз листих и цъфнах вчера.
Божа майка ме допрати
с тия дарове богати.
Нали тази нощ е свята? -
Бог ще слезе на земята.
Затова съм род родило,
млади вейки позлатени,
зрели ябълки червени.
Та да има за овчари,
че са божи коледари,
всяка къща, като лани,
да е пълна с армагани.
Да раздам на вси дечица
и на Янка хубавица.

——————————

в. „Вестник на вестниците”, бр. 118-119, 8 януари 1940 г.